На 22 ноември, през 1888 г., Петото Народно събрание приема първия Закон за адвокатите в България. Още тогава младата българска държава, в лицето на политическата класа и на видния юрист д-р Константин Стоилов е осъзнала, че без адвокати не може да има нито правосъдие, нито модерна държавност. Този закон регламентира нормативно условията за придобиване на адвокатска правоспособност, статута на адвокатите, техните права и задължения, ръководните им органи, размера на възнагражденията им и дисциплинарната им отговорност.

Денят е обявен за професионален празник на адвокатите с решение на Висшия адвокатски съвет и се отбелязва от 2005 година.

В първите години след Освобождението не е имало специални изисквания за упражняването на адвокатската дейност. Със Закона за адвокатите от 22.11.1888 г. задължително условие вече е завършеното висше образование по юридически науки. Разпоредбите на закона поставят на първо място значимоста на правата на гражданите и възможноста за съдебна защита.

Според чл.1 от Закона за адвокатите
„Всяко правоспособно лице може да търси и защитава своите права и интереси пред съда.“

Гарантирано е и правото на защита, което може да бъде осъществявано „лично или чрез лицата, които съгласно Закона за адвокатурата имат право да бъдат повереници по чужди дела в съдилищата.

И днес професията на адвоката продължава да е свързана с осъществяването на законните права и интереси на гражданите и на тяхната защита по съдебен ред.