Случаят "Петрохан" е кървяща рана в общественото съзнание, която трудно ще бъде излекувана. Шокът от смъртта на петима мъже и едно 15-годишно момче като агресивна бактерия атакува мисленето на българските граждани и унищожава онези мозъчни клетки, които отговарят за нормалността. Сега едната част от тях вярват в някаква почти свръхестествена конспирация, друга част опитва да се гаври с душите на мъртвите, за да извлече политическа изгода, а трета чистосърдечно признава, че повече не желае да се подчинява на институциите и ще следва правилата на джунглата. Онова място там в планината не само че отне живота на шестима души, но и разболя психиката на хиляди други. А може би и на много повече. Тъжното е, че това не е първият жесток инцидент, свързан с хижа "Петрохан". Преди почти 35 години десетима туристи излизат от вратата на туристическия обект и само трима успяват да се върнат живи у дома. Странното е, че този случай сякаш е изтрит от паметта на българите. Много трудно ще намерите информация за него и повечето подробности дължим на Илия Стоянов, който разказва историята в своята книга "Разкази и стихове от планината". "24 часа - 168 истории" също тръгна по отдавна изстиналите следи, за да добави важни щрихи към историята за онзи фатален 25 май 1991 г.

Тогава десетима членове на Туристическо дружество "Еделвайс" излизат от хижа "Петрохан" и потеглят на поход към хижа "Пробойница", който отнема около 4-5 часа при хубаво време. И точно на такова се радват туристите в началото. Опитните планинари обаче знаят, че в Стара планина май месец често е по-опасен от януари, защото примамва с летни температури, въпреки че продължава да е в зимен режим.

Членовете на ТД "Еделвайс" попадат точно в такъв капан. Те вече са изминали почти половината път, когато времето рязко започва да се влошава.

В този момент двама от групата решават, че няма да могат да продължат и се връщат обратно. През годините многократно се споменава за един отказал се, но организационният секретар на ТД "Еделвайс" – майстор на спорта Снежана Жечкова, твърди друго, пише "24 часа".

"Мъж и жена решават да се откажат и се спускат надолу, а по-късно си хващат автобус за вкъщи. Останалите явно са решили да продължат, тъй като в "Пробойница" ги чака друга туристическа група, която е дошла от София и с която са планирали вечерта да си организират традиционното веселие. Самата аз имах работа и заедно с мъжа ми стигнахме само до хижа "Ком". Може би ако бяхме продължили по маршрута с основната група, това нещастие нямаше да се случи, защото там е направена една основна грешка, която аз не бих допуснала", заявява пред "24 часа - 168 истории" Снежана Жечкова.

Опитната планинарка разказва, че планът на колегите е бил от хижа "Ком" да минат за кратко през хижа "Петрохан" и оттам да продължат за "Пробойница". Но се забавят твърде дълго на мястото, което повече от три десетилетия по-късно ще стане известно като "хижата на ужасите". Един от членовете на групата е диабетик и му прилошава. Покрай грижите за него останалите губят ценни минути и след това се предоверяват на способностите си, тръгвайки на петчасовия поход, при положение че денят е сериозно напреднал. Планинарите са убедени, че се справят, доверявайки се и на хубавото време навън.

Внезапно развихрилата се снежна буря обърква всичко и поредицата от предишни житейски случки и дребни на пръв поглед грешки водят до една от най-трагичните развръзки в историята на българския туризъм. Както вече стана дума, двама се обръщат назад, но другите осем продължават и в шест часа достигат билото на планината. Точно там ги връхлита снежната вихрушка. Оттук нататък разбираме какво се е случило от думите на единствения оцелял – Николай Топалов. Ето какво разказва той:

"Снегът набиваше в очите, мъглата бе непрогледна. Загубихме ориентирите на маркировката и страхът завладя всички. Аз биех пъртината. Приятелят ми Иван изостана и групата спря. Едно от момчетата явно изнемогваше след нас. Той и неговият приятел Атанас бяха съвсем леко облечени, неподходящо за такова време - с маратонки. Известно време го влачиха под ръка, но измръзването настъпи за минути.

Ръцете му пожълтяха, после почерняха. Целият започна да трепери. Опитахме да му дадем алкохол, но устата му беше вкочанена. Не бях виждал бялата смърт....

Вървяхме повече от 4 часа. Жените тръгнаха да търсят билните колове. Атанас остана при другаря си. С Иван се чудим какво да правим. Отдалечих се от него на десетина метра, за да намеря жените. Чувам го, че почна да ме вика (Иван). Обръщам се, а той вече на колене и лакти в снега. Говореше несвързано, питаше за групата. Върнах се. Позна ли ме, разбра ли ме - не знам. Къде е групата - това бяха последните му думи.

В следващия момент падна върху снега. След това и една от жените - Пламенка. После Атанас. Всички по един и същи начин. Не казват, че е студено, започнаха да заспиват. Останахме аз и трите жени. Беше минало полунощ. Знаех, че в ниското трябва да е гората. Вървяхме до съмване. Мъглата все същата, на повече от 5 метра нищо не се вижда. Бурята не намаляваше, вятърът на моменти ставаше жесток. Помня, че Дора си погледна часовника - 3.15 сутринта. Малко по-късно падна Василка. Те изпаднаха в нещо като делириум - говореха несвързано. Следващата беше Илияна. Продължавахме да вървим с Дора, но след 30 мин. и тя каза: "Нямам сили, не мога повече". И тя предаде фронта. Останах сам да се боря. Попаднах на една снежна стена, но си казах - ще вървя напред и скочих", разказва единственият оцелял, а спомените му са увековечени в книгата "Разкази и стихове от планината".

Николай Топалов не спира и също е на края на силите си, когато вижда дървета пред себе си. В гората той успява да запали огън и да се увие с две найлонови торби, за да се предпази от студения вятър. Така успява да оцелее през нощта, а на сутринта тръгва отново през дълбокия сняг и по някое време е срещнат от двама говедари, които му помагат да стигне до цивилизацията.

"Краката ми издържаха. Някои казват късмет, други- случайност. Аз знам едно - костваше ми страхотни усилия на волята.

Бях се заинатил, че трябва да оцелея и да се върна вкъщи, за да съобщя на хората, че да могат да ги намерят. И все пак защо стана така? Времето беше изключително лошо, групата ни много разнородна. То не беше буря, беше ад... Видях смъртта в очите", ще си спомни по-късно Николай Топалов. Телата на замръзналите туристи преседяват почти два дена в преспите, преди спасителите да успеят да стигнат до тях.

"Ние самите разбрахме чак в понеделник за смъртта на нашите приятели. Те замръзват в бурята в събота през нощта, а в неделя все още никой не знае какво се е случило. Тогава нямаше мобилни телефони, за да се търсим, когато ни хрумне. В понеделник не се появяват на работните си места и всички започнахме да се чудим какво става. Чак тогава до нас достигна и вестта за трагедията и разбрахме, че единствено Николай се е спасил. За съжаление, и той почина преди 7-8 години. След преживяното в планината някак се отдалечи от нашето дружество, сигурно е продължил да го изживява по свой си начин", споделя още Снежана Жечкова. Тя и колегите й от "Еделвайс" след това поставят паметна плоча с имената на загиналите в местността, където се разиграва драмата. А въпреки стряскащия брой застигнати от бялата смърт случаят някак си потъва в забвение.

"Тогава се изписаха тонове мастило по случая, но го нямаше интернет и може би заради това с годините хората забравиха. Дори се учудвам, че вие се сетихте за тази случка. Не вярвам в проклятията и по онова време хижа "Петрохан" беше прекрасно място, където сме отсядали десетки пъти. Бай Фидос беше съвестен хижар и заедно с жена му се грижеха добре за туристите. После какво се е случило, не мога да кажа", допълва майсторът на спорта Снежана Жечкова.

Тя сама с изненада научи, че почти година след трагедията с нейните колеги от туристическото дружество в хижа "Петрохан" бушува голям пожар. В края на март или началото на април студенти от свищовската Стопанска академия отиват да купонясват в хижата, но на място са неприятно изненадани от новината, че парното се е развалило. Някой от групата пуска печка в една от стаите и след това слиза да се весели с останалите. Именно от отоплителния уред тръгва пожар, който унищожава голяма част от покрива на хижата. Пожарни от Монтана, Берковица, Вършец и Годеч отиват да гасят и благодарение на пожарникарите инцидентът се разминава без ранени и жертви. Много години по-късно огънят отново ще бушува в сърцето на "Петрохан", а трите трупа отвън ще дадат началото на една от най-ужасните мистерии в българската история.