Оръжейната надпревара в космоса между големите сили се засилва. Това е логична последица от изострянето на конфронтацията между САЩ и техните западни съюзници, от една страна, и Китай и Русия, от друга, едновременно с развитието на новите технологии.

Космосът е само един елемент от това съперничество, наред с политиката, икономиката, търговията, енергетиката и киберпространството. Потенциален конфликт в тази сфера обаче буди особено силно безпокойство, тъй като може да има гибелни последици за цялото човечество.

И докато тази година космическият туризъм започна да набира скорост, едновременно с това се засилват опасенията, че откритото пространство все повече ще се превръща и в един от фронтовете на геополитическата и оръжейната надпревара. Паралелно с научните полети и проекти.

Геополитическата конфронтация, която бе спаднала след края на Студената война, отново започна да се засилва през последните години. Напрежението неминуемо се покачи и в космоса, още повече че новите технологии не спират да се развиват, а Китай все повече се очертава като нов космически фактор наред с традиционните сили Америка и Русия.

Показателно е, че през 2019 г. тогавашният американски президент Доналд Тръмп създаде ново Космическо командване на въоръжените сили на САЩ. Отново при управлението Тръмп, година по-късно, Ройтерс съобщи, че Съединените щати подготвят проектодоговор за експлоатиране заедно с техни съюзници на природните ресурси на Луната.

В момент, когато държавите все повече разглеждат космоса като нова арена за военно съревнование, Споразуменията "Артемида" отразяват нарастващата роля на космическата агенция на САЩ НАСА като инструмент на американската дипломация, отбелязва Ройтерс. Геополитически съперници на Съединените щати като Китай и Русия многозначително не бяха поканени да се присъединят към проекта.

Споразуменията "Артемида" се вписваха в стратегията на републиканеца Тръмп да заобикаля ООН и вместо това да се коалира със съюзнически държави. След като положи клетва през януари, новият американски президент, демократът Джо Байдън, веднага започна да се разграничава от наследството на своя предшественик и обеща да върне отново Съединените щати в центъра на международната дипломация.

Показателно обаче е, че Байдън запази политиката на Тръмп в една-единствена сфера: космоса. Той изрази подкрепата си за програмата "Артемида", за да изпратят отново САЩ астронавти на Луната, отбелязва в. "Вашингтон пост". Експерти по космическо право обаче предупреждават, че без международно споразумение всякакви действия в откритото пространство биха били незаконни.

Унищожаването от Русия с ракета на стар съветски сателит на ниска околоземна орбита миналия понеделник е поредният пример за оръжейната надпревара в космоса, акцент в която сега е придобиването на капацитет за унищожаване на космически обекти на вражески държави, отбелязва Франс прес.

Западът осъди изпитанията на руско противоспътниково оръжие. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг определи тази "демонстрация на сила" като "безотговорен акт". Това "доказва, че Русия разработва сега нови оръжейни системи, които могат да унищожават сателити", каза той ден след теста.

В петък постоянните представители на страните членки в НАТО разкритикуваха изпитанията като "безразсъдни и безотговорни". Тези действия застрашават сигурността, икономическите, научните и търговските интереси на всички, които се стараят да използват космоса за мирни цели, пише в изявлението, като се отбелязва, че изпитанията са в разрез с международните правила.

Върховният представител на Европейския съюз за външната политика и сигурността Жозеп Борел предупреди, че Русия подкопава доверието между страните, които работят в космоса, и че това може да има катастрофални последици.

Според представители на НАСА и Европейската космическа агенция унищожаването на сателита е довело до висок риск отломки да ударят Международната космическа станция (МКС), на която в момента пребивават четирима американци, двама руснаци и един германец.

Русия от своя страна отрече обвиненията на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкън, че със своето "безразсъдно и безотговорно поведение" заплашва проучването и използването на космоса от всички държави, въпреки твърденията си, че е против милитаризирането на космоса. Роскосмос изрази надежда за "съвместни усилия на всички космически сили" за "колкото е възможно по-сигурно съжителство" в откритото пространство. "Гарантираме сигурността на нашите екипажи на МКС и правим общи проекти", заяви шефът на руската космическа агенция Дмитрий Рогозин, по принцип "ястреб" по отношение на Запада, след телефонен разговор във вторник с администратора на НАСА Бил Нелсън, който преди това каза, че е "скандализиран" от изпитанията.

В събота вечерта Рогозин отново увери, че не е имало никаква опасност за МКС, тъй като Русия е наблюдавала внимателно космическите отломки. В същото време той многозначително каза, че Москва не изостава от никого във военен план в космоса. Рогозин все пак обяви - като окуражителен знак за понижаване на напрежението - че Роскосмос и НАСА са се споразумели за обща мисия до Венера.

Тревога будят и космическите амбиции на Китай, който все повече се превръща в основен геополитически съперник на Съединените щати. Той по традиция пази своите планове в тайна и паралелно изгражда постепенно своя собствена космическа станция на околоземна орбита.

Милитаризацията на космоса е толкова стара, колкото и самата космическа надпревара. Още с изстрелването от Съветския съюз през 1957 г. на първия космически апарат Спутник, Москва и Вашингтон търсят начини да използват сателити като оръжие и да ги унищожават, отбелязва Франс прес.

В началото най-сериозният повод за безпокойство са ядрените оръжия. Затова през 1967 г. двете световни суперсили и други държави подписват Договор за открития космос, който забранява разполагането на орбита на оръжия за масово унищожение. Оттогава обаче най-малкото Русия, САЩ, Китай и дори Индия търсят начини за използване на космоса за военни цели при заобикаляне на това международно споразумение. Сега надпреварата се е концентрирала върху унищожаването на вражески сателити, все по-важни за военните комуникации и разузнаване, отбелязва Франс прес.

Москва първа тества унищожаването на сателит - през 1970 г. Съединените щати отговарят през 1985 г., благодарение на програмата "Междузвездни войни", лансирана от президента Роналд Рейгън. Китай прави подобно изпитание през 2007 г., а Индия - през 2019 г.

За разлика от руския тест, антисателитните опити на САЩ през 2008 г. и Индия са проведени много под МКС, която е на орбита на около 420 километра над Земята, посочва Асошиейтед прес.

Военната надпревара в космоса е пряко зависимо от геополитиката и отношенията между големите сили на Земята. Трудно е да се прецени какво ще предложи бъдещето, но остава надеждата, както и в случая с ядрените оръжия, здравият разум да вземе връх, предвид опасността от взаимно унищожение.