Околчица е една от българските светини - на 2 юни събира патриотичния устрем на цял народ
Връх Околчица е една от българските светини, които ни дават национално самочувствие и право да се наречем народ. Тук, пред каменния кръст на паметта и незабравата, ние сме обзети и от чувството на синовен дълг, отговорност за съдбините на отечеството, вярност към родолюбивото дело на нашите предци.
Величествените скали, неподвластни на времето, се извисяват гордо като вечни стражи пред паметта и безсмъртния подвиг на Христо Ботев и неговата чета.
Тук, на Околчица, всичко е легенда и величие. Сякаш кънти навеки Ботевото пророчество:
“Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!”
По пътя до Вола във Врачанският балкан се минава през китните села паволче и Челопек – с надвиснали божури и рози в градините. А навсякъде – по пътя от прозорците на къщите се развяваше зеленото знаме с надпис "Свобода или смърт" и националния трибагреник.
Срещам се първо с походниците от Врачанската математическа гимназия, които току-що са били наградени от командира на похода.
Едно цяло семейство от Враца - с три деца срещам - две момчета на по 2 години и едно бебе на 7 месеца . Питам цялото ли семейство е дошло на поклонение на Околчица и защо?
Още една походничка – 18-годишната Ана Иванова от Козлодуй – която счита похода за предизвикателство към себе си.
/ чуйте отговорите им в прикачния звуков файл:/
Всенародното поклонение на връх Околчица се провежда ежегодно от 1901 година. Всяка година на 2 юни в района се организират национални тържества в чест на Христо Ботев и всички паднали за свободата на България. На 1 юни пристигат и участниците в националния туристически поход по стъпките на Ботевата чета
През 1901 година, от 17 до 20 май, по случай 25- годишнината от Великата Ботйова епопея, която синтезира цялата епоха на нашето Възраждане, бяха устроени юбилейни тържества от Козлодуй до Балкана. Поканени бяха да участват всички живи Ботйови другари и сподвижници.Това е записано В книгата „Културно-политическа история на Вратца“ – том Втори от Освобождението до днес, с автор Димитър Йоцов.
„Беше се стекло хилядно множество от околните села и градове.Заедно с множеството поклонници бяха и живите тогава Ботйови другари – четници: Стефанаки Хр. Савов, Прокопий Дянков, Спас Соколов, Йордан Иорданов-Инджето, Ради Бълов-Бошнака, Иваница Данчев, Марко Василов, Михо Стоянов и Тодорин Томов. Тук бяха още и тогавашният министър на вътрешните работи Михаил Сарафов, под председателя на Народното събрание Васил Кънчов, главният редактор на в. „България“ – Харалан Николов и хилядно множество от Враца и околните села.
Заедно с това множество бяхме и ние – група от 33-ма студенти от нашия университет, които бяхме дошли специално на поклонение и взехме участие в тържествата на Милин камък, Враца и лобното място. Когато бяхме вече на Балкана, към нашата група се присъедини професор Никола Добрев, който пеша бе дошъл от Мездра направо през с. Челопек, разказва авторът в книгата.
Паметникът на връх Вола е издигнат в чест на Христо Ботев и неговата чета. Той е поставен през 1926 г. и е представлявал железобетонен опълченски кръст, който е бил преустроен в петолъчна звезда през 1947 г. и отново възвърнал първоначалния си вид през 1991 г.
Паметникът е построен след като специална комисия, включваща и членове на Ботевата чета, е избрала мястото за неговото издигане през 1901 г. Избрано е място, което е близо до последния бой на Ботевата чета и е достъпно за хора.
