Няма горна или долна възрастова граница по отношение на момента, в който човек би могъл да започне да увеличава финансовата си грамотност. Днес светът се развива толкова бързо, че всички ние в своите професии се налага непрекъснато да опресняваме и усъвършенстваме уменията си. Това заяви финансовият експерт Наталия Тодорова, автор на блога The Little Chief, в рубриката "Портфейл" на Дарик радио.
Банките отново вдигат таксите за теглене на пари
"Изследванията показват, че финансовите навици, както и много други навици в живота ни, се формират до около седемгодишна възраст или малко отгоре. Така че предучилищната възраст е едно подходящо време, в което можем да започнем да говорим с децата си по тези въпроси. Още повече, че те са свидетели на всичко, което се случва с финансите на семейството още от най-ранна възраст", коментира Тодорова.
По думите ѝ, в обществото все още битуват различни стереотипи за това трябва ли децата да се занимават с икономически и финансови теми. Единият е, че това е сложна тема, която не е подходяща за децата, а другият е, че тя е валидна само за богатите семейства, които имат достатъчно свободни средства, които да управляват. Много родители пък смятат, че разговорите на финансова тема ще направят децата меркантилни.
"Много често срещам този аргумент в комуникацията си с родителите. А всъщност темата за парите, всъщност изобщо не е за парите като такива. Тя е за отговорното отношение към личните финанси и за това да разбираме икономическите процеси, които движат света около нас и да придобием полезни финансови навици", каза още Наталия Тодорова.
Преизчисляват пенсиите на работещите пенсионери
По думите ѝ, управлението на разходите в семейството може да бъде обяснено под формата на игра, защото децата го приемат точно така. Другият основен начин, по който те придобиват тези знания, е чрез личния пример в семейството.
"Но, ако те нямат достъп до друг източник на информация, единственият пример остава този от семейството. Понякога той е добър, но понякога не е чак толкова добър", коментира Тодорова.
Тя цитира проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, което изследва финансовата грамотност сред 15-годишните ученици в 20 държави. Данните показват, че България се намира на 16-о място, като след нас са държави като Перу, Грузия и Индонезия, което означава, че нивото у нас не е особено високо. "Шампионите" са Финландия и останалите държави от скандинавския свят.
"38% от българските ученици не са могли да се справят с елементарни финансови задачи. Само 2.5% са успели да решат всички казуси. Освен това, у нас се забелязва много голяма "ножица" между представянето на децата и техния социално-икономически статус. Това звучи логично - когато семейството има по-добро материално положение, темата е по-близка и до децата. Обаче тук е въпросът ние, като общество, какво ще направим с тези данни - да се съгласим, че темата е само за богатите и да продължим да разтваряме "ножицата", или да се опитаме да я затворим", коментира Тодорова.
Според нея, когато финансовата култура на възрастните е по-ниска, не може да се очаква от семействата да се справят сами с този проблем и тук идва ролята на образователната система. В момента темата присъства в учебния материал, включително и предприемачеството.
Какво означава ДДС, как работи и кой го плаща
"Не е задължително финансовата грамотност да присъства като отделен предмет, тя може да е част от други дисциплилни и това е въпрос на дискусия. Но мога да дам един пример. Аз не разбирам нищо от химия, само че моето дете, благодарение на основното образование, където предметът химия е достатъчно добре застъпен, има достъп до тази тема и може да се развие като химик, фармацевт или да поеме в тази посока на кариерно развитие. Само че, ако аз съм зле с финансовата грамотност и работя от заплата до заплата и от кредит до кредит, детето ми няма друг пример и достъп до друго знание", обясни Тодорова.
Тя посъветва родителите, които до този момент не са се сблъсквали с необходимостта да обяснят финансовите теми на своите деца, на първо място да започнат от себе си. Защото финансовата грамотност на възрастните преминава и към децата.
"Съветът ми е да не гледаме на тази тема като на нещо далечно и непознато. Ясно е, че образователната система не изисква от децата да бъдат финансово грамотни, а да могат да четат, да пишат, да смятат и т.н. Но ако погледнем как се движи светът, как икономиката преминава от криза в криза и кои са факторите, които стоят зад тези процеси, ще си дадем сметка, че това знание може да бъде много полезно за децата", заяви Наталия Тодорова.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
