Вероятно петролът ще премине нивото от 100 долара за барел в следващите три до шест месеца, но това не би трябвало да е толкова драматично, включително и за България.
Повишенията в цените са нещо съвсем нормално, когато има ескалация на напрежението в Близкия изток, коментира в рубриката Портфейл в ефира на Дарик радио финансовият анализатор Преслав Райков.
"Разбира се, ще има покачване на цените и това вече се вижда, тъй като стойностите на дизела и бензина у нас вече са почти 3 лева за литър. Това ще е директната импликация от поскъпването на петрола, но има и много други индиректни върху цените на храните, транспорта и върху инфлацията.
В момента показателят върви надолу, но по всяка вероятност ще видим забавяне на тази низходяща тенденция заради поскъпването на горивата", коментира Райков.
По думите му, обаче не би трябвало държавата да компенсира този процес, въпреки опитите за ограничаване на ръста на цените с оглед предстоящото присъединяване към Еврозоната, тъй като подобни интервенции обикновено не работят и не са в полза на потребителите.
Каква ще е съдбата на рафинерията на Лукойл?
"Дерогацията за вноса на руски петрол беше разрешена от Европейския съюз, именно за да се даде срок, в който рафинерията да диверсифицира доставките си и да може да работи и с други сортове петрол, освен руския.
Имахме технологичен период от над година, в който трябваше да се направи така, че това да бъде възможно. Ако това не се случи, залагаме една "бомба", която тежи и социално, и политически и може да има много тежки последствия", коментира Преслав Райков.
Той е на мнение, че монополът на Лукойл върху инфраструктурата за пренос и съхранение на горива е пречка за вноса от алтернативни доставчици, което също е форма на изкривяване на пазара.
По-свободната конкуренция в бъдеще може да доведе по-скоро до спад, отколкото до ръст в цената на горивата на дребно. А и по този начин България би намалила своята зависимост от Лукойл, смята експертът.
"Нашите съседи Гърция и Румъния имат две огромни петролни рафинерии, а българският пазар не е чак толкова голям като потребление.
Първото, което трябва да се направи, е да се осигури възможност на рафинерията в Бургас да работи с алтернативна суровина, а второто - да се осигури развит канал за внос на готови горива, което ще подобри конкуренцията на пазара", смята още финансовият анализатор.
Колкото до самата рафинерия, би било резонно тя да бъде оперирана от някоя световна компания, защото е съоръжение на световно ниво, смята още Райков. По думите му, тя вече е в полезрението на доста такива компании от региона и от света.
Защо горивата винаги поскъпват заедно с петрола, но никога не поевтиняват толкова бързо?
Преслав Райков обяснява тази тенденция с особеностите на самия петролен пазар, който е олигополен, със сравнително малко играчи и високи бариери за влизане.
"Не само в България има протести против високите цени на горивата, този въпрос е изследван абсолютно навсякъде. При повишаването на цената на суровия петрол обикновено всички вериги бензиностанции качват и цените на дребно, защото в противен случай би се стигнало до рязко дисбалансиране на пазара, което впоследствие би създало предпоставки за сътресения.
А когато цената на петрола пада, корекцията в цените на дребно става много по-бавно, отново по същата причина. Подобни случаи имаше и в Централна Европа, и във Великобритания, където също се стигна до социални вълнения и протести", обясни Райков.
Как поскъпването на петрола се отразява на хранителните продукти?
"Цената на петрола е пряко свързана с много други продукти, като един от интересните примери е с растителните масла - слънчогледово, палмово, соено и т.н. Това са субпродукти, които през последните 15 години имат почти директна корелация с петрола заради индустрията на биогоривата.
Когато петролът поскъпва, почти моментално се наблюдава същото движение и при палмовото масло, което е най-широко използвано в производството на биодизел. Другият фактор, разбира се, е транспортният, защото той влияе директно върху инфлацията във всички сегменти", коментира Райков.
По думите му светът продължава да живее в петролната ера, колкото и това да не се харесва на някои хора.
"87% от енергийните нужди на света все още се осигуряват от изкопаеми горива. Другият голям фактор е нефтохимическата индустрия, тъй като почти всичко около нас е произведено от пластмаса, боя и т.н.", каза още финансистът.
Има ли риск от рецесия, подобна на тази от 1973 г.?
"През 1973 г. петролното ембарго за Иран наистина вкарва света в рецесия. Интересното днес е, че най-големият производител и най-големият износител на петрол за Европа са Съединените американски щати", заяви Райков.
Той е на мнение, че скоро САЩ няма да имат чак толкова голям интерес в Близкия изток, просто защото имат Венецуела на "входната си врата".
"Виждаме как там санкциите отслабват и се вдига производството, което беше почти замряло и съсипано заради държавните интервенции и национализацията.
САЩ много скоро ще имат сигурен източник в лицето на Венецуела, като страната с най-много петролни ресурси в света. А това означава и че няма да има чак толкова голямо желание да се пази мирът в Близкия изток", прогнозира Преслав Райков.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
