Най-голямата руска частна петролна компания "Лукойл" хвърля огромна икономическа и политическа сянка върху България, но привилегированото ѝ положение е застрашено. Причината е изтичащата през декември 2024 г. дерогация от петролните санкции на ЕС, ползвана от българския клон на "Лукойл", което слага край на уникалната и много печеливша позиция на компанията да снабдява със собствен евтин суров петрол своята голяма рафинерия "Нефтохим" в черноморския пристанищен град Бургас, пише базираният в Брюксел сайт "Политико" (Politico), цитиран от Mediapool.
Бъдещето на рафинерията "ще е история на упадък", смята Виктор Катона, водещ петролен анализатор във фирмата за пазарно проучване Kpler.
Ако работата на рафинерията е застрашена, правителството е готово да я поеме, "ако е необходимо", каза българският министър на отбраната Тодор Тагарев пред "Политико през юни. Според него "това е проблем, който може да бъде решен".
Балканският гигант
Засега "Лукойл" е обяздила България. Тя внася 3 милиона барела руски петрол на месец, според Kpler, което прави България четвъртия най-голям купувач на руски суров петрол след Индия, Китай и Турция. "Нефтохим" с неговите внушителни комини, видими от 10 километра, осигурява 80 процента от нуждите на България от дизел и бензин и представлява една десета от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.
Рафинерията е "много важна, защото е най-големият доставчик на работа и дава най-добрите заплати" в региона, каза кметът на Бургас Димитър Николов. Заедно с близкия терминал за внос на петрол "Росенец", в съоръженията работят 5000 души. "За мен като кмет е важно рафинерията да функционира, защото е част от икономическата сигурност на града", заявява той и добавя, че затварянето ѝ би било "немислимо".
Този икономически и енергиен отпечатък на "Лукойл" означава политическо влияние.
"В България има коалиция "Лукойл", която се сформира веднага след началото на всеки парламент", коментира пред "Политико" Делян Добрев (ГЕРБ), председател на парламентарната енергийна комисия. През последната година той е внесъл 18 предложения за ограничаване на влиянието на компанията, но повечето са се провалили. "Лукойл" успя да превърне икономическото си влияние в огромни политически лостове" чрез финансиране на медии и партии, смята Мартин Владимиров, експерт в Центъра за изследване на демокрацията.
Влиянието на "Лукойл" върху българския политически и икономически елит е огромно и то е "толкова голямо", отчасти защото "българската държава не е в състояние да се справи с кризата и да управлява евентуално внезапно спиране на доставките на суров петрол от Русия", посочва анализаторът Илиян Василев, бивш посланик на България в Русия.
В исторически план "Лукойл" разчита на местни проруски медии за подкрепа, както и на политици, върху които влияе чрез местни посредници – такива като купувачи на горива на едро, казва Василев.
В отговор на обвиненията, "Лукойл" заяви наскоро, че "отрича всякакви обвинения в политическа ангажираност".
Лобистки усилия
Зависимостта на България от руския суров петрол беше сред причините страната да лобира усилено за освобождаване на вноса му от санкциите на ЕС – усилие, подкрепено от целия политически спектър, включително от реформаторския премиер Кирил Петков.
Миналата година София единствена получи дерогация в ЕС за внос на руски суров петрол по море, докато на няколко държави беше разрешено да продължат да купуват петрол от тръбопроводи за ограничен период от време.
Основната фигура в преговорите с ЕС беше финансовият министър Асен Василев, който заплаши да наложи вето на пакета петролни санкции, ако София не получи изключение. Българското финансово министерство отрече Василев да е лобирал от името на "Лукойл" за осигуряване на българската дерогация - основният му аргумент е бил, че рафинерията на "Лукойл" е продавала гориво на Украйна.
По-рано Петков каза пред "Ди Велт", дъщерно издание на "Политико", че горивото, произведено в "Нефтохим", е изпращано в Киев. Твърди се, че то осигурява над една трета от нуждите на Украйна от гориво в началото на войната миналата година.
"Лукойл" отрече да има "постоянни договори за доставка на петролни продукти за Украйна".
Другият аргумент за дерогацията беше, че зависимостта на България от руския суров петрол я прави икономически уязвима от ембарго и че сделката ще намали цените на горивата. Министерството на финансите каза, че цените на дребно на дизела са паднали с повече от 20 процента през шестте месеца след началото на дерогацията за България, но Владимиров отбеляза, че подобни спадове са се случили и в други страни от ЕС, които спазват забраната срещу вноса на руски петрол.
Според Делян Добрев обаче няма "абсолютно нито един аргумент" в полза на тази дерогация за България, тъй като тя не е довела до по-евтини горива за потребителите. Рафинерията може да работи и без руски суров петрол, според ЦИД.
Разкъсване на връзки
Но влиянието на Москва в България е застрашено.
Въпреки че е исторически руски съюзник, София силно подкрепя Украйна във войната - изпраща оръжия и боеприпаси. Миналата година тя отхвърли исканията на Кремъл да плаща за вноса на газ в рубли, което я направи първата страна от ЕС, откъсната от руски газови доставки.
Миналия месец българските депутати гласуваха за прекратяване на концесията на "Лукойл" за бургаския терминал за внос на суров петрол "Росенец".
Компанията твърди, че не вижда основания за това, тъй като "винаги е изпълнявала изцяло своите отговорности" по отношение на пристанището.
Проблемите на Лукойл вероятно ще нараснат след изтичането на дерогацията.
Добрев изчислява, че изключението е довело до скок на печалбите на "Лукойл" до 2 милиарда евро в България през последните 12 месеца, като данъчните приходи са "използвани за финансиране на режима на (руския президент Владимир) Путин".
Но освен ако София не успее да получи друга дерогация, позицията на "Лукойл" в България вероятно ще се свие.
"Те са тук, защото се възползваха от големи вратички в управлението и генерираха много пари", каза Владимиров. "Не мисля, че "Лукойл" има стимул да остане... защото вече няма да могат да генерират тези огромни печалби", допълва той.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
