Наградата на ЕП „Сахаров“ отиде при арестувани журналисти в Беларус и Грузия

Наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта, връчена за първи път през 1988 г. на Нелсън Мандела и Анатолий Марченко, е най-високото отличие, присъждано от Европейския съюз за дейност в областта на правата на човека. Тя е жест на признание за лица, групи и организации, които имат изключителен принос за защитата на свободата на мисълта.

До момента наградата е връчвана на дисиденти, политически лидери, журналисти, адвокати, активисти на гражданското общество, писатели, майки, съпруги, лидери на малцинства, една антитерористична група, активисти за мир, един борец срещу изтезанията, един карикатурист, затворници, излежаващи дългогодишни присъди поради убежденията си, един режисьор, на ООН като организация, и дори на едно дете, което се бори за правото на образование.

Това е награда преди всичко за свободата на изразяване, правата на малцинствата, зачитането на международното право, развитието на демокрацията и прилагането на принципите на правовата държава. Няколко лауреати на „Сахаров“, сред които Нелсън Мандела, Малала Юсуфзай, Денис Муквеге и Надя Мурад, получиха Нобелова награда за мир

Наградата „Сахаров" и премия от 50 000 евро се връчват на официално пленарно заседание на ЕП в Страсбург в края на всяка година.Днес наградата отличи двама журналисти, лишени от свобода в Беларус и Грузия.

Председателят на ЕП Роберта Мецола заяви: „С гордост връчвам тазгодишната награда „Сахаров“ на журналистите Анджей Почобут и Мзия Амаглобели в знак на признание за тяхната смела борба за свобода на изразяване и демократично бъдеще на Беларус и Грузия. Тази институция изразява солидарност с Мзия и Анджей и призовава за незабавното им освобождаване от затвора, защото да казваш истината на властта никога не трябва да бъде престъпление“.

"Ще продължим да се борим за освобождаването не само на Почобут и на Амаглобели, но и на всеки журналист, който е в затвора по политически причини. Няма да се откажем"- Това заяви във встъпителната си реч за началото на церемонията в пленарната зала, известна като Полусферата, председателката на Европейския парламент Роберта Мецола.

Борете се, докато не е станало прекалено късно - това послание на осъдената на 2 години затвор грузинска журналистка, бе акцентът на речта ѝ от затвора на днешната церемония. Писмото на Мзия бе прочетено от представляващата я журналистка Ирма Димитрадзе.

"Вече не знам как да напиша информация така, че да не вляза в затвора", започна на свой ред Димитрадзе. Тя сподели, че е била отгледана от Амаглобели. "Бидейки самотна майка на две деца, Мзия ме отгледа и ме въведе в професията. Тя ми е като втора майка.“- допълни Димитрадзе.

Амаглобели обаче губи постъпателно зрението си.

Димитрадзе поясни, че борбата е за възстановяването на десет процента от зрението на едното око и на сетивността по отношение на светлината на другото. След това прочете речта на Амаглобели.

„Приемам (тази награда) от името на моите колеги, журналистите, които в момента се борят в Грузия, за да спасят журналистиката като цяло. Те работят неуморно, за да се уверят, че чувате гласа на съпротивата на грузинските граждани, че истината не е заглушена.“

"Борете се за нас, борете се за вас, борете се за цяла Европа. Борете се, докато не е станало прекалено късно", пише в изявлението на излежаващата присъдата си в женска наказателна колония в грузинския град Рустави журналистка.

Сега расте ново поколение грузинци - те знаят английски, знаят и други западни езици. Така че руското влияние намалява. Този грузински режим обаче е безмилостен - бие, арестува, изнудва и малтретира тези, които протестират", се казва в речта на Амаглобели, където се обръща внимание за използването на отровни химически вещества срещу грузински граждани и се призова за европейско разследване.

Димитрадзе прие наградата на името на академик Андрей Сахаров, връчвана за свобода на мисълта, от името на Амаглобели, а призът на другия лауреат - беларуския журналист от полското малцинство Анджей Почобут, бе получен от дъщеря му Яна.

„За мен е голяма чест да бъда тук днес и да приема тази награда от името на баща ми. [...] Вече почти пет години семейството ми живее в мълчание, несигурност и в отсъствието на някого, когото обичаме. Днес искам да изразя дълбоката си благодарност към Европейския парламент за това, че го почита, и за това, че мисли за всички семейства, които живеят с едни и същи въпроси, останали без отговор.“ Заяви Яна Почобут.

„Има много семейства, чиито истории съвпадат с нашите", обобщи дъщерята на беларуския журналист, излежаващ осемгодишна присъда в наказателната колония в Новополоцк, като завърши с обръщение към семейства със сходна съдба: "Пожелавам ви сила. Пожелавам ви мир“