Продажбата на рафинерията на „Лукойл” може да ни откъсне от руското икономическо влияние в страната. Това коментира пред Дарик радио Мартин Владимиров, директор на програма „Енергетика и климат“ в Център за изследване на демокрацията. По думите му присъствието на руската компания у нас е допринесло за създаването на неформални мрежи за влияние в политиката, медиите и бизнеса, чрез които Русия е успяла да променя стратегическата позиция на България по ключови въпроси.
Според Владимиров решението за въвеждане на допълнителна такса върху преноса и транзита на руски природен газ е много спорно и носи сериозни рискове.
Рафинерията е стратегически актив, важен за националната сигурност на страната, но по-важното е, че в условията на конфликт в Черно море е от ключово значение за Запада и за Европейския съюз. Това коментира пред Дарик радио Мартин Владимиров, директор на програма „Енергетика и климат“ в Център за изследване на демокрацията.
„Не трябва да се допуска на практика собствеността на такава инфраструктура да е в ръцете на компания, която потенциално може да подкопае политическата стабилност в страната съзник”.
По думите му много от компаниите на Запад имат интерес от рафинерията, тъй като тя е изключително модерна, в нея са инвестирани милиарди, като е и регионален лидер със сериозен пазарен дял в цяла Югоизточна Европа, а и в целия Черноморски регион.
Според Владимиров решението за въвеждане на допълнителна такса върху преноса и транзита на руски природен газ е много спорно.
„Въпреки неговите геополитически мотиви, които са адекватни и съответстват на целите на България и ЕС за стратегическо отделяне от зависимостта от Русия, донякъде решението противоречи на европейското право. Напрактика се налага квази мито върху вноса и транзитирането на определен тип газ – руския, тоест дискриминира се суровината. Сложно е да се докаже точно какъв газ минава през един тръбовповод”.
Той уточни, че таксата нарушава дългосрочния договор между „Булгаргаз” и „Булгартранзгаз” за пренос на газ, като това е едностранно взето решение. България обаче може да защити позицията:
„Като каже, че по подобен начин едностранно са били променени условията по доставката на природен газ от „Газпром” за „Булгараз” през април 2022 г. и съответно са спрени доставките в края на този месец – и в момента това действие е един вид реципрочно”.
Въпреки това Владимиров уточни, че става дума за два различни казуса, като потенциално „Газпром” може да заведе арбитражен иск срещу България и има вероятно да го спечели.
По думите му фианновата стабилност на „Булгартранзгаз” се поставя под риск.
„Булгартразгаз” е инвестирала около 1,5 млрд. в строителството на Турски поток на българска територия и изплащaнeто зависи от транзитните такси на „Газпром”. Ако „Газпром” реши да спре транзита „БУлгартранзгаз” не може да си възвърне инвестицията”.
Според Владимиров прозира едно съмнително съвпадение – потенциалното спиране на транзита на руски газ през България може да съвпадне с увеличаване на преноса на турски газ през съществуващата газопреносна мрежа като част от изпълнението на споразумението между „Булгаргаз” и „Боташ”.
„Дяволът е в детайлите. Решенията на редица български правителства през последните години не винаги облагодетелстват националния интерес, а по-скоро целят да запазят влиянието на определени мрежи за завладяване на държавата енергетика. Трябва да правим по-внимателно оценки, а не да се подлъгваме под привидно геополитическите аргументи за определени решения”.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
