Сблъсъкът с айсберга става в 23:40 ч., неделя вечерта на 14-ти април 1912 г., след което корабът потъва за 2 часа и 40 минути. При катастрофата на борда му се намират 1316 пасажери (пътници) и 891-членен екипаж или общо 2207 души. От тях се спасяват 705, а 1502 загиват.

Корабокрушението на „Титаник“ предизвиква неимоверен за времето си обществен резонанс в целия свят, ставайки същевременно най-голямата по численост на жертвите морска и транспортна катастрофа в историята на корабоплаването. Един век след катастрофата, потъването на „Титаник“ по брой на жертвите е петата в историята по трагизъм морска катастрофа.

„Титаник“ е вторият кораб от проект за построяването на три, най-големи за времето си кораби – всеки с водоизместимост 66 хил. тона. Титаник има 11 палуби и е суперлуксозен – ресторанти, барове, зимни градини, салони за танци, гимнастически зали, алеи за разходки, включително площадки за ролкови кънки и турска баня. За забавление на пътниците му се грижат и 25 професионални музиканти. Разстоянието между двата бряга на Атлантика е трябвало да бъде преминавано за 5 денонощия.

Титаник се отправя на първия си трансокеански рейс на 10 април 1912 г. от пристанището на Саутхямптън. Капитан на кораба е опитният Едуард Джон Смит – с 38-годишен стаж. Плаването му с „Титаник“ трябвало да бъде неговата „лебедова песен“ и награда от страна на компанията Уайт Стар преди планираното му пенсиониране.

В нощта на фаталната среща на „Титаник” с гренландския айсберг, капитан Стенли Лорд пътува в същото направление за Бостън с 6000-тонния кораб „Калифорния”. Вечерта на 9-ти април неговият кораб е заобиколен от ледове и той е принуден да спре до сутринта. Понеже знае за медийния рейс към „Титаник” и че той се намира в същия район, капитан Лорд е първият, който предупреждава капитана на „Титаник” за опасните ледени блокове по радиото в 23.00 ч.

Съобщението не е било разбрано и тъй като не е носил специален надпис за опасност, радистът на „Титаник” не е съобщил за него на капитана. Радистът на „Калифорния” изключва радиостанцията и ляга да спи, защото дежурството му е изтекло.
Още същата вечер двамата наблюдатели на „Титаник” съобщават за айсберг. Разстоянието е някъде около 200-250 м. Температурата на въздуха е била около 10 градуса по Целзий. Следва най-известният удар с айсберг в световната история. Ледената скала разпаря корпуса откъм носа по дължина 90 м. Водата бързо изпълва предните отделения. Ако само първите четири отделения бъдат наводнени, корабът може да продължи, без да потъне, но е наводнено и петото отделение.

Конструкторът на „Титаник” Томас Андрюс веднага прави необходимите изчисления - корабът ще потъне! „Титаник” потъва за около два часа и двадесет минути, като отнася със себе си повече от 1500 жертви. Спасяват се едва 704 души, които са прибрани на кораба „Карпатия”.

По време на проведеното следствие след гибелта на „Титаник” се разбира, че корабът е лошо подготвен за аварийни ситуации, като капитанът му - старият морски вълк Едуард Смит, прави редица сериозни грешки по отношение на спасяването му.

По време на самата катастрофа, капитанът в критичния момент не успява да вземе единственото правилно решение - да спусне веднага спасителните средства зад борда и да направи всичко възможно за оцеляването на колкото се може повече хора.

Първата спасителна лодка е спусната на вода едва един час по-късно - в 0.45 ч. Към 2.00 ч. посред нощ корабът се накренява на 45 градуса спрямо хоризонта, кърмата първоначално потъва, после се надига и корабът с носовата си част поема към дълбочина от 3800 м. Това е краят.

Първа през 1985 г. съвместна американо-френска експедиция успява да открие потъналия кораб приблизително на 800 км югоизточно от остров Нюфаундленд. Буквално преди дни става ясно, че всъщност останките на „Титаник” са намерени при мистериозна военна мисия. За да заблудят руснаците през тези години на Студената война, американците използват за предлог издирването на „Титаник”. В същото време според океанографа Робърт Балард американците всъщност търсят потънали ядрени подводници.

Заедно с „Титаник” на дъното на Атлантическия океан остават да лежат огромни съкровища - тяхната стойност се оценява на около 2 млрд. долара. Касите на парахода са претъпкани с ценности, сред които е и брилянтът „Синият Таверние”, покрай който също се „ражда” история.