Радио Левски за големия Парцалев с обич, сълза и усмивка през годините

„Смехът облагородява човека, прави го по-възвишен, по мъдър. Смехът е философия, оптимизъм, вяра …Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости” - Георги  Парцалев.

Обичта на Георги Парцалев към родния град, към театъра и публиката,  празниците на изкуствата в негова памет   са духовния мост, който събира артисти, творци и изпълнители в гр. Левски през годините с обич и почит към човека и актьора с уникален талант.

Приятелите на бате Жоро, гостите на празниците в негова памет, разказваха спомени за човека и актьора  Георги Парцалев. Споделяха свои мисли за изкуството, за мястото на празниците в българския културен календар пред микрофона на радио „Левски” и за вестник  „Левски днес”, в студиото, пред и зад завеса.

Станка Тошева, приятелка на Парцалев от детските години: В тогавашното с.Левски той беше едно от най-изтъкнатите деца самодейци. Декламираше стихотворения, участваше в пиеси и по-късно, като ученик в гимназията, самия той поставяше комедийни пиеси. Имаше невероятно присъствие на сцената, и сценично и човешко…

Севелина Гьорова,театрален критик: Освен голям актьор Георги Парцалев беше много интересна личност, богата личност. Роден талант с живо любопитство към всичко. Много високо образован човек с много високи цели в изкуството  и същевременно, човек много близко до хората, с много широка зрителска аудитория.Той беше в състояние със своя талант да прикове вниманието на цял стадион, така като правят 22 души на футболен мач и въздействието в някои случаи беше и по-силно.

Иска ми се да разкажа и за тов, че той цял живот мечтаеше да играе и драматични роли, че той чувстваше комичното като неразривна част от трагичното, усмивката до сълзата и това не беше някаква прищявка на разглезен от успеха си комедиант, това беше едно желание да вникне много по –дълбоко ,както в човешкия смях така и в човешката болка, защото смехът е голям тогава ,когато надмогва болката,когато се ражда не само от радостите ,но и от страданието в живота…

Христо Гърбов :Парцалев е един от най-любимите актьори ,от които и аз като зрител съм се възхищавал.За  съжаление, имах удоволствието да се срещна с него в Сатиричния театър само за една година.Изключителен комедиен талант, който предизвиква чист и неподправен хумор със своето лично отношение….Радвам се ,че ги има тези празници, защото знам ,че е много трудно днес една община да си позволи  да направи празници на хората. Радвам се че се правят въпреки това, и то толкова дълго време,защото са в името на един велик актьор.Аз, като актьор се присъединявам , въодушевен съм и се възхищавам на усилията на Общината.

Сашка Братанова: „Парцалев беше личност каквато аз не съм срещала след това”.Култовата актриса с над 20 филма в киното с тъга си спомни за удоволствието с което си е партнирала с Г.Парцалев във филмите „Сиромашко лято”,”Два  диоптъра далекогледство” и „Петимата от Моби Дик”.

„Той беше звезда още тогава,но по никакъв начин това не му личеше…”

Актрисата  разказа колко е била впечатлена и от обичта  и признателността на Парцалев към родителите.За да им се отблагодари ,с възможностите ,които има той моли режисьра на филма „Два диоптъра далекогледство”Петър Василев да снима и тях.И в две от сцените във филма камерата  ги показва …

Михаил Мутафов:„Срещите ни с Парцалев във филма „С деца на море” / тогава той е трети курс студент/, бяха малко ,защото снимахме в различни новели,но аз го познавах отдавна от срещите ни ,от клуба на сатирата и впечатленията ми за него са за един много добър ,много щедър човек във всяко отношение.И в живота ,той не позволяваше на  неговата маса никой да плаща , и на сцената…Бях респектиран от неговия професионализъм и неговата работоспособност.. Това което правите тук е много важно,това е паметта, а ние не можем да се похвалим като нация с добра памет както други народи.Аз много уважавам усилията на града ,защото това рядко се прави за съжаление…”

Мариус Донкин : Много вълнуващо e за мене ,защото това е родния град на бате Жоро.За мене той беше изключителен ,първо човек с огромна обич към младите..Моят голям спомен с него е от 1969 год.,когато съм снимал първият си филм заедно с него, филма „Петимата от Моби Дик”.Незабравими дни и вечери, интересни случаи колкото щете ,но това което най-много ме впечатли е изключителната лекота и изобретателност с която работеше по време на снимките и изключителното човешко отношение към всички хора..Той ни остави огромното си човешко сърце и огромната си дарба….

Възможността подобни празници да се осъществяват,въпреки кризата и в духовно и в материално отношение  и състоянието на културата в момента, това е дан на уважение, обич  и разбиране на смисъла на твореца, на духовността ,в този град……

Вальо Танев : За мен Парцалев е един от най-големите български артисти и като ми остане време гледам филмите с него.Изключително чувствителен, с дълбока тъга в себе си и невероятно, много тънко чувство за хумор . За мен той е изключителен - актьор от епохата на неореализма на италианското кино,най-ценното кино в Европа през миналия век.Ако не беше се родил в България сега щеше да е световен артист ,като Алберто Сорди….винаги съм го слагал в тази редица.Аз имам спомен с Парцалев от студентските си години.Имах щастието да работя с него като студент.Бяхме направили един  смешен оркестър и ходехме с него по изяви заедно.Беше изключително интересно да го наблюдавам.Даже имахме един случай в Гоце Делчев.Оказа се, че той и ние трябва да запълним около час и половина програма, а нашата беше около 20 минути. „Момчета, спокойно,сега аз ще извадя нещата”,каза Парцалев и като започна - монолози ,майтапи и спаси програмата…

 Андрей Слабаков : Парцалев е един от най-великите актьори, да не кажа най-великия. Да бъде човек трагикомик , за това се иска някаква дарба свише.Трагикомизма се играе най-сложно , той пресъздава целия живот , а Парцалив владееше това  идеално.Това е не само моето мнение , а и мнението на баща ми.Той е изключителен актьор и който не е гледал филмите му много е изтървал.За съжаление не го оставиха да играе достатъчно,но това са вътрешни интриги, които ги има винаги и навсякъде в киното и театъра.Може би защото му завиждаха много…..

Много е хубаво ,че го помните Парцалев и има защо да го помните. Аз изключително много се радвам за това. Познавам  го откакто съм роден и смятам ,че беше изключителен човек.Той е един от малкото приятели на баща ми,защото баща ми между актьорите почти нямаше приятели.

Аз имам кино в което показвам само български филми и съм много горд с това….

Светослав Каменов - Даки, режисьор на „Мъжът и жените”, спектакъл на ДТ”Иван Радоев” гр. Плевен:

Радвам се, че за втори път се играе моя постановка на празниците посветени на Парцалев, още повече ,че с него ме свързва макар и мимоходом една дружба. 1982/83 година в семейните общежития на ВИТИЗ  моя състудент Звезделин Минков пристига и вика :Всеки момент пристига Парцалев,обади ми се, моля те ела да не бъда сам с жена си….Събрахме се… По едно време пристига Парцалев с два сака ,като  че ли ние сме кой знае колко гладни студенти…..Цялата вечер не беше смешна , а беше една мъдра вечер и няма да забравя той как ни обясняваше на нас любовта си към Радичков.Разказа един откъс, как една циганка минала през едно змийско поле,защото детето и било изчезнало, а тя минала боса…какво е майчината любов….Вечерта Парцалев  беше мъдрец …Говореше не толкова за театър , а за българската литература.Духовно богат човек беше и  благоговееше пред истинската , изконната българска култура…….

Левски може да се гордее,че Парцалев е бил точно в златната ера на Сатиричния театър

и не само ,че беше фигура, той даваше,беше част от лицето,от тази палитра от таланти с които България може да се гордее.

 Латинка Петрова и Светослав Пеев:

 „Парцалев си казваше истински и честно нещата в театъра .Той беше единствения ,който го правеше по онова време ,не се страхуваше …Всички  го обичаха и държаха на него, беше велика личност.”-  с обич и тъга  се върна към спомените си Светослав Пеев.

 „Ние сме тук днес в името на нашия Жорж,в името на това да си кажем ,че тази наша земя ражда много таланти и белким дойде времето ,когато ще има достатъчно внимание и обич от страна на всички ръководни кадри да отглежда тези семенца ,защото ние сме отговорни за следващото поколение.Вие си имате прекрасно ядро от хора които ратуват за тази култура”-не пропусна да отбележи Латинка Петрова.

         Уникалната Стоянка Мутафова

Примата на българския театър Стоянка Мутафова дойде отново в родния град на своя непрежалим приятел Георги Парцалев с юбилеен спектакъл,френската комедия”Парижки лудории”.Публиката в Левски я посрещна с бурни аплодисменти , много цветя и много обич .

  „С Жоро бяхме неразделни, той ме научи  да играя , той ме създаде .. Него отдавна вече го няма и аз се чудя как продължих… Просто не можех да си представя живота без него.Когато си отиде много тежко го преживях ..  Винаги ,когато  идвам в Левски  или минавам около Левски аз дълбоко се вълнувам от вашия голям , голям  съгражданин ,който беше толкова ценен артист. Нямаше човек да не го обича,нямаше човек да не иска да го гледа ..Той имаше някакъв магнетизъм…..Защо толкова рано си отиде?  Не знам, но сигурно скоро ще се видим”-каза през сълзи и с усмивка   Стоянка Мутафова.

 „Комеди клуб” София разказа „За  Парцалев с любов и усмивки” , Венцислав Мартинов: „Приятно ми е, че точно от гр.Левски е родом този комик ,който е мой идол,идол и на не малко мои колеги.Този комик,който възпита невероятно чувство за топлота и обич към публиката, уважение към хората и всенародна любов.Това даде толкова много плодове, толкова много творци израснаха възхищавайки се от неговото творчество.”-каза в интервю за радио „Левски”

Любена Нинова : Много ми е приятно ,че съм в моя роден град.Този празник е много специален за мен.Чувствам се много горда ,че съм съгражданка на Георги Парцалев, както и може би всички в гр.Левски.Той е символ на усмивката ,на доброто настроение и носител на една много хубава позитивна енергия.Радвам се ,че в Левски се организират такива празници с неговото име…

Звезделин Минков:  Аз имах щастието да се запозная с Парцалев през 1979г и бяхме приятели цели десет години. Наричам Парцалев –иконата на българския хумор…и младите трябва да знаят ,че е имало такъв човек,такъв комик, такъв българин, който радееше да бъде весело в душата на човека.

Весо Парцала-Веселин Павлов : Мога да кажа ,че за България Чарли Чаплин е Георги Парцалев..Аз съм се зарекъл, докато  съм жив неговия глас няма да се забрави.Този празник трябва да го празнува цяла България ,защото Георги Парцалев и Енчо Багаров бяха първите комици още когато нямаше телевизия….

Латинка Петрова: …Както сме си говорили с него много пъти ,да се пазим ,кой където и да е ,да се браним един друг и аз браня паметта му в Театъра .Съжалявам ,че никой не направи нищо сега да си спомним за него, а Левски ,неговия край, пази духа на Парцалев и се гордее с него…В негова памет искам да ви благодаря ,че вие тачите паметта му.

Пацо живееше наистина като комета. Да светне , да блесне , да получи аплодисментите и да си отиде  тъжен в къщи .И винаги казваше : „Лоте ,мен никой не ме чака ,тъй по хендеците някъде ще свърша…Тъга голяма, затова се раздаде на хората ,колкото можеше и където можеше…

Мъчно ми е, че не мога да си говоря с него ,защото той беше философ.Смехът се прави от интелект.Той много четеше…Мъчно ми е ,че такива хора си отиват и ние осиротяваме…Ние бяхме много откровени един към друг,честност за честност…

Целунати от бога са такива хора ,а Пацо можеше и още ,и още да носи смях неподправен, с тази тъжна душа на клоун.Слава Богу ,че той беше между нас, слава Богу, че мина и през моя живот ,защото по-богата се чувствам от досега с такива хора.Благодарна съм ,че съдбата ме срещна с този много ,много добър човек.Той никога не оскърби никого…Ако му завиждаха ,му завиждаха за тази обич на хората…

Мария Статулова :Това е човекът ,който ме научи на естественост .Големите артисти се ценят по това колко са истински, а той е емблема ,един знак за това . От  него се научих на скромно поведение в живота, ако това може да се учи , защото когато вървиш по улиците виждаш само звезди ,а къде са хората? Поклон пред този човек !

Любка Христова

    

СНИМКА   -   Георги Парцалев не пропускаше да се срещне със своите приятели в родния град  Левски при всяко гостуване. В механата на Марин Попов- /на снимката от ляво на дясно/ Станка Тошева, Марин Попов, д-р Косовски , Георги Парцалев и Сийка Парцалева.