Всичко, с което прекаляваме, е опасно за целия организъм, включително вода, кафе, чай и захар. Всеки може да пие и яде всичко, но да е в умерени количества. Умереното обаче е много относително понятие за различните хора. Това заяви пред Дарик радио един от най-добрите нефролози в България проф. Боряна Делийска от Клиниката по нефрология в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ”.

Пет литра вода на ден е възможно, но е ужасно, нужни са литър и половина на ден.

„Изпиването на пет литра вода на ден, както някъде препоръчват, изобщо не помага на бъбреците, напротив – това намалява възможността хората да концентрират нормално урина. Затова трябва да слушаме какво ни казва организмът. Ако е жаден, нормалният организъм те кара да приемаш течности. Това е по-различно единствено при по-възрастните хора, които не усещат, че са жадни, затова на тях трябва да се дава по някаква течност всеки час. Но за нормален човек – литър и половина вода на ден. Защото към течностите вървят чай, безалкохолно, кафе, супа, както и една салата от домати и краставици, която съдържа много течности. Ако изпием два литра вода и изядем всички изредени неща, става много,” посочи проф. Делийска и добави, че както обезводняването, така и оводняването не са добри за организма.

В предаването „Най-добрите лекари” тя изтъкна, че не препоръчва течностите да са във формата на безалкохолни напитки, тъй като там приемаме огромно количество захар.

Фрешовете в голямо количество не са полезни – съдържат много плодова захар. Тя е майката на пикочната киселина, а пикочната киселина е майката на подаграта.

„Фрешовете се появиха преди десетина години и всички ги приехме с много голямо удоволствие, защото са натурални. Оказа се, че голямото количество фреш не е полезно – то вдига килограми, вдига холестерол, повишава пикочната киселина, можеш да развиеш и диабет. Защо – във фреша има много плодова захар, която наричаме фруктоза. Ако пие човек фреш, трябва да е разреден наполовина с вода,” препоръча проф. Боряна Делийска.

Солта е пряко свързана с високото кръвно и с образуването на камъни в бъбреците.

„Солта е пряко свързана с високото кръвно. Най-чудното е, че голяма част от пациентите, които са минали през различните лекари, не знаят, че не трябва да ядат солено, защото всеки лекар мисли, че предходният е казал за солта. При тези хора сиренето трябва да изкиснато, а храната да не се досолява допълнително. Другото е, че с възрастта рецепторите за сол също намаляват и възрастните солят без да искат. А солта е пряко свързана с образуване на камъни в бъбреците.”

Хималайската сол е всъщност пакистанска, не се препоръчва за хора с високо кръвно.

„Хималайската сол е високо минерализирана сол, но не се знае какъв е минералът. Препоръчва се, ако човек е с високо кръвно, да не я използва. Диетичната сол е за високо кръвно налягане, тя има по-малко натриев хлорид, а другото е калиев хлорид. Ако човек обаче е с влошена бъбречна функция, препоръчваме да не я ползва, защото може калият да се вдигне,” каза още проф. Делийска.

Бирата е фабрика за пурини, но тя всъщност е течен хляб.

 „В две бири се задържа толкова чист алкохол, колкото в 50 грама водка. Бирата си има всякакви ползи, но прекаляването с нея си носи проблемите. Ние казваме – тя е фабрика за пурини, които изграждат пикочната киселина, но тя се води течен хляб. Човек обаче не трябва да се ограничава толкова много, че да стане роб на някакви здравословни начини на живот. Има такъв уклон, което ме притеснява. Това са млади хора, които живеят много еко. Това обаче ти нарушава качеството на живот,” категоричен е нефрологът.

Тя посочи, че се наблюдават бъбречни увреждания след прекаран ковид.

„И ние имаме такива пациенти. Както ковидът атакува рецепторите в белия дроб, по същия начин атакува и бъбрека. Наблюдаваме различни усложнения, включително остра бъбречна недостатъчност. Но постковидният синдром по отношение на бъбреците е сериозен. Затова препоръчваме известно време след изкаран ковид да се направи изследване на кръв и урина. Изследването на урината е сред най-евтините, а е една отворена книга за добрия нефролог,” категорична е проф. Боряна Делийска.