Когато се замислите за историята на живота си, вероятно можете да определите поредица от трансформации, които са ви направили човека, който сте днес. Може би сте били срамежливи като дете, но сте намерили по-голяма увереност на работното място, или може би сте били диво дете, което в крайна сметка е намерило вътрешен мир. Много хора описват това като лично пътуване, пишат от Би Би Си.
Шест често срещани признака, че човек е социопат
Ако сега погледнете към бъдещето, навярно можете да си представите някои важни знакови събития, но може би ще ви е трудно да си представите по-нататъшна трансформация на основните ви личностни характеристики. Сякаш самочувствието ви е достигнало крайната си дестинация и предполагате, че ще запазите същите черти, ценности и интереси, които имате днес.
"Въпреки че признаваме, че сме еволюирали от това, което сме били някога, до това, което сме сега, ние не разбираме, че ще продължим да се променяме и в бъдеще", отбелязва психологът Хал Хершфийлд от Калифорнийския университет в Лос Анджелис в новата си книга "Вашето бъдещо Аз".
Това предубеждение е известно като "илюзия за края на историята" и може да има много неблагоприятни последици за личния и професионалния ни живот.
Научното изследване на илюзията за края на историята започва с белгийското телевизионно предаване Leurs secrets du bonheur (Техните тайни на щастието). Както подсказва името му, предаването се занимаваше с науката за благополучието и зрителите често бяха канени да участват в проучвания чрез уебсайта на предаването.
Паник атаките и пост-COVID-синдрома – приемаме или променяме?
Използвайки тази възможност да достигне до голяма аудитория, Жорди Куойдбах (който сега работи в университета "Есаде Рамон Лул" в Испания) и колегите му създават серия от въпросници, които карат участниците да размишляват върху своето минало, настояще и бъдеще. Те публикуват резултатите си в списание Science.
Първото проучване се фокусира върху личността, като доброволците се оценяват по редица характеристики. Например по скалата от 1 (категорично несъгласие) до 7 (категорично съгласие) те трябваше да посочат дали се смятат за:
- Екстравертни, ентусиазирани
- Критични, свадливи
- Надеждни, самодисциплинирани
- Неспокойни, лесно разстройващи се
- Отворени към нови преживявания, сложни
След това половината от участниците бяха помолени да си представят, че отговарят на същите въпроси 10 години назад в миналото или 10 години напред в бъдещето.
Сатурн не е в Риби, вие не сте в дупка, а колегите ви в офиса не са това, което си мислят, че са
Повече от 7500 участници отговориха на въпроси на възраст от 18 до 68 години. Това позволило на Куойдбах и колегите му да измерят как хората възприемат траекторията на личната промяна на много различни етапи от живота. В крайна сметка е логично, че един току-що завършил висше образование човек, който току-що е започнал живота си като възрастен, може да гледа на своето пътуване по съвсем различен начин от човек, който е близо до пенсия.
Като цяло обаче възрастта на участниците не е имала голямо значение. Макар че средностатистическият човек е отбелязал значителна личностна промяна в миналото, той не е предвиждал почти нищо в бъдеще. Изглежда смятаха, че личността им ще остане застинала в сегашната си форма до края на живота им.
За да проверят дали илюзията за края на историята ще обхване и личните ценности на хората, изследователите набират нова извадка от 2700 участници, които са помолени да посочат значението на понятия като хедонизъм, постижения, традиции в живота си - преди да си представят отговорите си 10 години назад в миналото или 10 години в бъдещето. Илюзията за края на историята се проявила с пълна сила: хората разпознали как са се променили ценностите им в миналото, но не били склонни да предвидят промяна в бъдеще.
Ако някога сте си правили татуировка с дизайн, за който по-късно сте съжалявали, няма да се изненадате да научите, че илюзията за края на историята се разпростира и върху личните ни вкусове. Например лесно можем да разпознаем как са се развивали музикалните ни предпочитания през предходните десетилетия, но приемаме, че сегашните ни любими изпълнители ще запазят специалното си място в сърцата ни завинаги.
Защо продължавате да сънувате един и същи сън?
"Както тийнейджърите, така и бабите и дядовците изглежда вярват, че темпото на личностните промени се е забавило и че наскоро са се превърнали в хората, които ще останат", заключават изследователите в своя оригинален документ. "Историята, изглежда, винаги свършва днес."
В новата си книга за самооценката Хершфийлд свързва илюзията за края на историята с изследванията на общата свръхувереност. "Повечето хора харесват себе си, вярвайки, че личността им е привлекателна за другите, а ценностите им - достойни за възхищение", пише той. "Може да ни е страшно да мислим, че ако се променим, ще се оттеглим от това благородно място, затова се опитваме да се придържаме към това, което сме сега."
Илюзията за края на историята може също така да намали тревожното чувство на несигурност, предлага той. "Обичаме да мислим, че познаваме добре себе си, и очакването, че нашите личности, ценности и предпочитания могат да се променят, може да предизвика известна доза екзистенциална тревога. Ако не знаем как бихме могли да се променим в бъдеще, колко добре всъщност познаваме това, което сме днес?"
Психологическият комфорт, който това предлага, обаче понякога може да има цена, ако изкривява преценката ни за важни житейски решения. Хършфийлд предполага, че илюзията за края на историята може да ни накара да отлагаме приятните преживявания, докато вече не ги искаме. Ако например копнеете да пътувате, може постоянно да отлагате плановете си, докато не спестите достатъчно пари, за да си позволите луксозно пътуване. Докато съберете всички тези пари обаче, може да сте изгубили копнежа си да изследвате нови места; моментът е отминал. Може би е било по-добре да се възползвате от деня.
Как да заглушим психическия шум около нас?
Психологическият комфорт обаче понякога може да има своята цена, ако изкривява преценката ни за важни житейски решения.
По-сериозно е, че илюзията за края на историята може да ни насочи към кариера, която не ни дава удовлетворение в дългосрочен план. Може би сте смятали, че високата заплата е по-важна от присъщия интерес към работата, която вършите - и това може да е било вярно по онова време. Когато сте навършили 30 години обаче, тези ценности може да са се променили - сега може да копнеете за страст, а не за огромна заплата. "Проблемът е следният: когато се сблъскаме с нови професионални насоки или перспективи за работа, ако допуснем грешки при обмислянето на това, което смятаме, че ще има значение, можем да изберем (или да не изберем) пътища, за които по-късно ще съжаляваме", отбелязва Хършфийлд.
Така че, въпреки че със сигурност няма нищо лошо в това да отпразнуваме "пътуването" си, би било добре да се вгледаме малко по-внимателно в потенциалните пътища пред нас. Промяната може да е неизбежна и ако се постараем малко повече да признаем този факт, ще можем да се възползваме максимално от невероятния си капацитет за растеж.
Всичко за 49-ото Народно събрание четете ТУК
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
