Творческите предмети запазват мястото си в учебните програми на професионалните училища. Министерството на образованието и науката и Министерството на културата потвърдиха, че седмичното разпределение в тези учебни заведения ще остане същата, както досега. Не така обаче ще изглеждат нещата с програмите на неспециализираните училища. В тях, ако промените, предложени от Министерството на образованието станат факт, учебната програма ще бъде преструктурирана. Така учениците ще имат 15% повече часове по български език и литература и с 25% повече математика. Природните науки също ще претърпят увеличение, като така е възможно да се преодолее прекъсването на изучаването им за учениците, обучавани в паралелки с интензивно изучаване на език, се посочва още в предложението за промяна в учебните планове.

В промените обаче така и не беше уточнено, че те няма да важат за специализираните и професионални училища за изкуства. Това доведе до недоволство в бранша, тъй като при евентуално покачване на часовете по общообразователните предмети, малките творци щяха да загубят от своите часове по изкуства. Това щеше да навреди и на тяхната подготовка. Уверението на МОН, че това няма да се промени и учениците в професионални училища ще имат същия брой часове, дойде след среща в петък. Така бяха успокоени притесненията на директори, родители и учители, които се появиха след публикуването на проекта с предложенията за промени в учебните планове и увеличаване на броя общообразователни часове. 

Какво казаха директорите на професионални училища?

За предложените промени директорът на Националната гимназия за приложни изкуства „Тревненеска школа“ Орфей Миндов коментира:

„Имаше изключително много увеличени часове – от общообразователния цикъл почти всички часове бяха увеличени, освен езиците. Това са концепции на Министерството на образованието, които автоматично увеличават часовете за всички хуманитарни гимназии, но това увеличение при нас означаваше, че професионалното образование просто изчезва, че ставаме като една профилирана гимназия всички такива училища. Така се обезсмисля нашата концепция. Нашата мисия е да обезпечаваме образованието по изкуства в целия цикъл.“

И директорът на Националното музикално училище „Любомир Пипков“ Столина Добрева също обясни…

„В медийното пространство се споменаваше тази идея на МОН да бъдат увеличени часовете по български, по математика, по природни науки с някакво количество часове – повечето са с половин час седмично увеличени. Но всъщност това, което не е много ясно, е че увеличавайки часовете за общообразователна подготовка, това трябва да стане за сметка на часовете за професионална подготовка на учениците в професионалните училища, което касае всички училища по изкуствата, спортните училища и въобще други професионални училища.“

Добрева каза и с колко ще се намалят часовете, ако подобни промени бъдат приети без да се предприемат изключения за професионалните учебни заведения.

„Ние си направихме труда да изчислим бройките на часовете, които при приемане на това предложение евентуално, биха имали нашите ученици, за да изучават професионална подготовка. Намаляването във всеки клас е различно. Най-драстични са промените в 8, 9 и 10 клас. Например към настоящия момент в 8 клас нашите ученици изучават 10 часа и половина седмично професионалните си предмети. Това се предвижда да падне на 6 и половина. Най-страшно е положението в 9 клас, където от 13 часа и половина те ще паднат на 6. 10 клас от 10 часа и половина слизат на 4.“

А Орфей Миндов допълни, че учениците в учебни заведения с професионална подготовка учат двойно повече от тези в профилираните гимназии.  

„Мога да ви кажа, че те учат двойно повече, защото всички професионални гимназии освен дипломата за средно образование, те дават и трета степен професионална квалификация – тоест втора диплома. Тоест ти трябва да направиш дипломна работа. Профилираните гимназии нямат такова нещо. Те получават само средно образование. И това е изключително натоварващо. Нашите деца са с две дини под една мишница, за да могат да изпълняват хем общообразователния цикъл, хем професионалния.“

Опасенията на родителите

Притеснен родител на две деца подчерта колко е важно да се запази броят на творческите предмети в седмичната учебна програма. Единият син на Ева Кукудова е завършил, а другият още учи в Националното музикално училище „Любомир Пипков“. Тя каза колко е важно за децата правилното обучение.

„Това безспорно влияе на подготовката на децата, защото свиренето е свързано със страшно много свирене вкъщи. Освен в училище, те се връщат вкъщи и свирят по два часа минимум, някой път и по 4. Ако няма кой да ги чуе в училище, ако нямат този задължителен час, те могат да тръгнат в грешна посока, а след това трудно се изправят грешки.“

Майката сподели и че дори с повече часове по български език или математика, нейните деца не биха били нищо друго – освен музиканти.

„Това са деца, които се раждат с това нещо, те го носят като лична съдба и призвание. Той не може да бъде адвокат, инженер или някаква друга специалност. За него музиката е вибрация, която го носи през живота. Няма как, дори и да опитам, макар че ние го записахме първия от 4 клас, но нямаше други таланти. Адвокатската гилдия не е изпуснала. Но сега в музиката е съвсем различно – той има мотивация, има интерес, има желание. Всичко това го прави за себе си. Вече призмата е съвсем различна.“

А Столина Добрева даде повече информация какво учат децата в Националното музикално училище.

„В 9 клас учениците ни изучават специален предмет, изучават солфеж, история на музиката, елементарна теория на музиката. Оттам нататък вече идват практическите занимания по камерна музика, задължително пиано, оркестър и хор, което е изключително важно за тяхното професионално развитие, защото една голяма част от тях, завършвайки професионалното си образование, влизат в оркестрите и в хоровете. Това означава, че ако това предложение бъде прието, ние ще трябва да намалим предметите, които се изучават до специален предмет, разбира се – това е инструментът, съответно за вокалистите часовете по пеене, часове по солфеж и часове по история на музиката, тъй като това е предмет, включен в нашата задължителна професионална матура.“

„Ако се върнем назад в годините, децата учеха много по-малко общообразователни предмети. Преди 20 години те са учели такива само до 7 клас“, коментира още майката.

„След това изключително много са наблягали на музикалните предмети, но това по никакъв начин не им е повлияло да станат професионалистите, които са. Това е Александрина Пендачанска, това е Георги Черкин, това е Веско Ешкенази. Хора, които прославят България в целия свят. Не можем да кажем, че сме ги лишили от образование, след като те не са учили тези предмети.“

Решението на просветното министерство

Затова и резултатът от срещата в петък в Министерството на образованието беше определен като положителен. Тя беше проведена съвместно с Министерството на културата, експерти, учители, директори, представители на родителската общност и представители на сдружения и асоциации. На нея министърът на образованието и науката Красимир Вълчев потвърди, че принципите, по които са създадени и функционират учебните планове на училищата по изкуствата към Министерството на културата няма да бъдат променяни. Директорът на училището по приложни изкуства в Трявна Орфей Миндов разказа:

„Това, което постигнахме, е че всъщност министърът се съгласи да останем поне на предходния вариант, макар и с тази натовареност седмична на самите деца, но да можем да съхраним поне това, което имаме досега. Още повече се договорихме, че отнетата още 2017 година учебно-творческа практика, в която децата отиват да рисуват извън седмичното разписание – те го провеждат като практика, рисувайки в други градове – това нещо за 8 и 9 клас беше махнато. Сега ние поискахме да бъде възстановено и се надявам, поне такова обещание има, да бъде възстановено.“

Родителите оцениха като положително решението да се запази настоящата програма със същата интензивност на обучение на творческите предмети. Ева Кукудова заяви:

„В сравнение с плана за обсъждане, който беше предложен от МОН, това изглежда като стъпка в правилната посока.“

А Столина Добрева подчерта защо е важно да подкрепяме българските музиканти и да не пречим на тяхното кариерно развитие.

„Българската музика и българските музиканти е важно да ги защитаваме, защото не само музиката, а изобщо изкуствата, е нещо, което дава по-различна култура на нашите деца. И аз мисля, че е изключително важно не само децата в професионалните училища, а всички да я имат тази култура. Както знаете в чужбина в много училища е застъпено изключително много обучението по изкуства и по музика. А от друга страна българската музика и българското музикантство се е доказало през годините по цял свят. Всъщност нашите музиканти са представители на страната ни по световните сцени.“

В заключение учебните планове на училищата по изкуства няма да бъдат променяни – поне засега. Но след срещата в Министерството на образованието стана ясно още, че са били обменени идеи, свързани не само с учебните планове и програми, но и с работата на многобройните високо подготвени и талантливи учители. На финала от Сдружението на училищата по изкуства и култура са изявили готовност да внесат писмени предложения за промени в законовите актове на МОН.

Чуйте още в прикачения аудио файл.