На първи януари 2024 година, според предварителните планове, България трябва да се приседини към еврозоната и българският лев да отиде в историята. От всички теми, които ни разделят напоследък, тази е най-чувствителната. Противниците на еврото залагат в яростната си кампания основно на емоциите на хората, а не на фактите.

Банкерът Левон Хампарцумян коментира темата в предаването "Кой говори" по Дарик радио.

Moody’s: България все още може да приеме еврото през 2024 г

"Въвеждането на еврото е основно политическа задача, която протича от ангажиментите ни, влизайки в Европейския съюз. Останалата част са действия, които трябва да извършим, за да свършим тази работа с присъединяването. Има си пътна карта. Има шансове да го приемем еврото, ако си изпълним условията. Чрез приемането на еврото се присъединяваме към държави със значително по-дъбор стандарт и стил на живот, но това не означава, че нашият автоматично ще стане такъв. Отиваме обаче в една по-уредена система", заяви Хампарцумян.

"Алтернативата е да не се присъединяваме и да си седим тук в този балкански ъгъл като нещо малко по-голямо от Северна Македония и да си водим комшийските войни. Другата алтернатива е турската сфера, но я изключвам, защото там сме били 500 години", каза той.

Eксперт по Дарик: Българската икономика се развива напук на политиците

"Ако изпуснем влака за еврозоната на 1 януари 2024, не е ясно кога ще имаме втори такъв шанс. Амбицията за присъединяване е повече от нас към тях, отколкото обратното заради нашата незначителност в икономически смисъл. Цялата българска икономика е колкото икономиката на един средноголям германски град. Нека не се самозаблуждаваме колко сме важни и как без нас нищо не може да се случи. Всичко може да се случи без нас и понякога без нас може да се случи и по-добре и ако вървим в тази посока да отричаме европейското, България може да се превърне в най-добрата държава за напускане", категоричен е Хампарцумян.

Икономиката на еврозоната ще избегне рецесия тази зима

Първият много сериозен мит, свързан с приемането на еврото е загубата на суверенитет, припомни водещият Георги Донков.

"Суверенитетът върху българския лев е загубен още с въвеждането на валутния борд. Българският лев е сравнително ново понятие. Исторически погледнато, българските държави не са имали левове преди турското робство, а са плащали с византийски монети. Освен това българският лев през 20-и век три пъти е фалирал. Това са приказки, които могат да повлияят върху най-немислещата част на населението", заяви банкерът.

Георги Ганев: Отказ от еврозоната носи рискове за валутния борд

"Когато говорим за пропаганда, комунистическата система и Русия в частност е била добра в пропагандата и в манипулацията още преди комунистическата система. Тази пропагадна е пуснала корени навсякъде, включително в България. Хубавото нещо е, че покрай войната в Украйна, повечето си показаха рогата. Това са големи психологически операции, които залагат на емоция, на крива информация, която да оформи общественото мнение в дадена посока. Ако ние не влезем в еврозоната, в Москва ще се пие шампанско, защото те искат да бъдем най-слабия член на Европейския съюз", отсече Хампарцумян.

Пеканов: Трябва да се вземат мерки още преди влизането ни в еврозоната, за да няма спекула с цените

Другият мит е, че ще загубим много пари при превалутирането от лева в евро в банките, подчерта Донков.

"Нищо няма да се загуби като стойност. Няма да има нито комсиони, нито такси. Може би след определен срок, хартиените пари няма да могат да се обменят във всяка банка, а само в определени клонове на БНБ, но отново без такси и комисиони", поясни експертът. 

Последният мит е, че цените на стоките и услугите ще се вдигнат рязко, каза Донков.

Ще успеят ли референдумите за президентска република и отлагане на еврото?

"Този мит се разби на малки парченца. Противниците на еврото дават за пример Хърватия, но инфлацията в Хърватия 0,2% процента, много по-ниска от България", обори твърдението Хампарцумян. 

Към разговора се присъедини и финансистът и пазарен анализатор Бисер Манолов:

Смятате ли, че имаме шансове да бъдем приети на 1-ви януари догодина?

"Без емоция да се говори за еврото изисква много усилие от моя страна. Шансът да влезем в еврозоната януари догодина намалява, защото показваме някаква колебливост при условие, че част от нашата посока е членството ни в еврозоната. Ние сме си го избрали. Ще им разкажа на слушателите за прословутия стабилен в кавички български лев. Поредният български фалит на финансовата система става '89-а година. Искам да напомня и какво стана '97-ма година, когато 50 процента от нашата банкова система фалира. В периода '89 - '97 година българската икономика перманентно се срива. Ако за нещо със сигурност може да се твърди, това е, че в България никой не разбира от парична политика. Добре че 97-ма година имаше политическо категорично решение за въвеждането на валутния борд, така че нещата леко се поуспокоиха", заяви Манолов.

Как ще получаваме пенсии и заплати в евро

"Когато говорим за членството на България в еврозоната, бих казал, че това е част от нашата национална сигурност. Първият стълб е членство във военен съюз, вторият е членство в политически съюз, тртият е членство в икономически съюз и четвърти стълб - членство в паричния съюз. Ако едното от краченцата на тази плоскост липсват, тя става нестабилна. Нашето членство в еврозоната е нашата застраховка за ситстемата в публични финанси", категоричен е експертът. 

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук

За забавни видеа ни последвайте в TikTok

Следвайте ни и в Инстаграм