Галя Станева е главен редактор на darik.bg от създаването на сайта - през февруари 2022 г. Зад гърба си има 10-годишен стаж като главен редактор на nova.bg, както и предхождащия го novanews.bg.

Била е уеб редактор в сайта на btv, както и в сайта на вече несъществуващата телевизия PRO.BG. Преди да влезе в дигиталното пространство, се е занимавала с радио, като голямата й любов към това да влияеш с гласа си се ражда именно в Дарик радио, когато е още на 20 години.

Христо Христов пред Darik Business Review: До месеци ще видим и втори български еднорог

Днес предпочита написаното, но изпитва носталгия към писането на ръка. Вижда себе си някъде между клавиатурата на лаптопа и пишещата машина. 

Вижте какво каза тя пред Darik Business Review за медийния пазар у нас, съдържанието, споделяно в социалните мрежи, и развитието на онлайн медиите:

Какво липсва на българския медиен пазар? 

На българския медиен пазар все по-осезаемо започна да липсва обективност, другата гледна точка, толерантност към всички страни. Има изключително много издания, особено онлайн, но много малко от тях може да бъдат наречени журналистически.

Войната в социалните мрежи: Как да отличим дезинформацията?

За съжаление, именно онези, при които стойността не просто отсъства, а е пошло заменена от непроверени списвания, трупат доста четения. Сякаш и потребителите се объркват в тази какафония от информация и не успяват да отсеят кое е истината, кое си струва клика, кое ще съдейства за адекватно формиране на мнение.

Особено сега, покрай войната в Украйна, пропагандата достига пикови нива - подмяната на информация, подходът в стил “А за Сирия защо не плакахте”, “А на българските деца кой ще помогне”, разкрива невъзможността на част от хората да избират критично източника си на данни.

Как да говорим на децата за войната?

Та, на медийния пазар може би му липсва и аналитичното око на потребителя, читателя, зрителя. 

Какво се случва с медийното съдържание в социалните мрежи?

Всъщност, социалните мрежи са новите вестници. Фийдът във Фейсбук е като разлистване на страници, подредени според нашите предпочитания. Алгоритмите в социалните мрежи обаче невинаги са от полза за сериозните медии и понякога колкото по-дълбока е по смисъл една статия, толкова и по-дълбоко потъва в онлайн пространството.

Всеки ден 15,8% от световното население има главоболие

За съжаление, ако веднъж си кликнал на “Ужасна новина в семейството на… (следва име на известен човек)”, Фейсбук започва да те залива с информация от този тип, вместо, например, да видите акценти от последните разговори в “Кой говори” по Дарик радио или актуален коментар на колегата политолог от екипа ни. 

Кои бяха новините на 2022 година? 

Новината на 2022 година, която обърка всички политически, икономически, бизнес и лични планове, беше нападението на Путин над Украйна. Всичко, което се случи във вътрешната политика на редица държави след това, включително и в България, беше ехото именно от тази военна стъпка, лицемерно дефинирана като “операция” и от нейния автор, и от грачещите му почитатели.

Испанска кампания призовава за уважение към различните тела

Тази новина донесе със себе си сблъсъка с редица истории, от нея през виртуалното пространство, измежду буквите в статиите оживяха страх, омраза, студ, безпомощност и огромна доза алчност.

Беше изключително тъмна откъм новини година. Замислена година, която формира една огромна народна травма. Новината на 2022, която роди другите новини, всъщност, ще ни зашлевява със заглавието си още години наред.  

Какво би казала на някой студент, който иска да се занимава с журналистика в България? 

Да не забравя да мисли, да се вглежда в детайлите, да помни миналото или поне да го проверява. Припомнянето на фактите е една от целите и на редакторите в darik.bg, защото голяма част от гласовете на политиката днес старателно се стремят да надвикат миналото, да изтрият файловете на историята и понякога да внушат, че сме се заблудили в паметта си.

“Кабинетът е ГЕРБ, минат през Lensa”, “Правителство с усещане за ДПС”. И още от Фейсбук

Нека не забравят, че “който контролира миналото, контролира бъдещето… Който контролира настоящето, контролира миналото”. 

Могат ли медиите да възпитават критично мислене у читателите и има ли нужда от това?

Могат, разбира се, но е изключително търговски неуспешно да го правят. По-лесна за възприемане е полуголата снимка на някоя плеймейтка, отколкото статия за възможните предстоящи избори. Но не искам да изпадам в крайности. Аудитории има различни, а четива трябва да има разнообразни.

Защо честитим на “имениците”, а не на “именНиците”

Всъщност, въпросът не е само дали медиите могат да възпитават критично мислене, а и иска ли читателят да вникне в редовете. Масата обича да консумира бързо и повърхностно. Разбира се, вероятно винаги хората, които аналитично подбират информацията за четене, ще са по-малко.

Логиката е приложима за всичко в живота - в крайна сметка, ако по-голямата част от хората можеха да четат със съзнание, нямаше години наред да ни управлява мафията, нали? 

Как би изглеждала идеалната онлайн медия, според теб?

В идеалната онлайн медия има много интерактивност, има разнообразно съдържание - сериозни новини, които да формират гражданска позиция, любопитни и свежи статии, които да са като утеха в натоварения делник, както и полезна информация за обогатяване на уикенда.

Политико: Как най-бедната страна в ЕС тайно спаси Украйна

Перфектният вариант би бил потребителят да може и да чуе, и да види дадено събитие, да се почувства като на мястото на случилото се, да може да даде своята обратна връзка, а дори и да “подреди” съдържанието, което достига до него.

Тоест, да модерира онова, което достига до него, спрямо своите собствени интереси. 

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук

За забавни видеа ни последвайте в TikTok

Следвайте ни и в Инстаграм