Фермите в планините печелят с над 20% по-малко и разчитат силно на субсидии

Стопанствата в планинските райони реализират с над 20% по-ниски доходи в сравнение с останалите ферми, а субсидиите имат решаващо значение за тяхното оцеляване. Това показва нов анализ на Европейската комисия, публикуван през ноември 2026 г., посветен на икономическата устойчивост и екологичната роля на планинското земеделие.

Четете още: Субсидии без гласа на фермерите? Браншът иска промяна

Според анализа около 30% от земеделските стопанства в ЕС се намират в планински райони. Те стопанисват 21% от използваната земеделска площ, но управляват близо 38% от постоянно затревените площи в Съюза.

Планинските ферми са значително по-малки от останалите. Средният им размер е около 12 хектара срещу близо 20 хектара извън планинските райони. Основно значение има пасищното животновъдство, особено овцевъдството и козевъдството. Постоянно затревените площи заемат 55% от земеделската земя в планините срещу едва 23% в останалите райони.

Субсидиите са решаващи за доходите

Данните за периода 2020–2024 г. показват, че при сравнение на стопанствата в рамките на една и съща държава средният доход на един работещ в планинското земеделие е с 23% по-нисък.

Без публичното подпомагане разликата в доходите спрямо стопанствата извън районите с природни ограничения би достигнала между 45% и 66%.

Субсидиите се равняват на 48% от нетната добавена стойност на планинските стопанства, докато извън районите с природни ограничения този дял е 25%.

Според Европейската комисия около 1,9 млрд. евро годишно, или 62% от подпомагането за райони с природни ограничения, се насочват към животновъдни стопанства, в които тревните площи заемат над 70% от земеделската земя.

Най-уязвими са фермите, които разчитат почти изцяло на пасища. При тях делът на субсидиите в нетната добавена стойност може да достигне 81%, а рискът от прекратяване на дейността и изоставяне на земите е най-висок.

Застаряването и изоставянето на пасищата са сред основните рискове

Докладът откроява и сериозен демографски проблем. Близо 38% от ръководителите на планински стопанства са на възраст 65 и повече години, докато едва 10% са под 40 години.

Същевременно ЕК подчертава, че планинското животновъдство има важна екологична роля. Традиционната паша поддържа откритите ландшафти, съхранява биоразнообразието и ограничава обрастването на пасищата с храсти и дървета.

Прекратяването на земеделската дейност в тези райони може да доведе до загуба на ценни природни местообитания и повишаване на риска от пожари.

Какво означава това за България и ОСП след 2027 г.?

Изводите са особено важни за държави като България, където планинското животновъдство има съществена роля за поддържането на пасищата и традиционния поминък. Страната ни е посочена сред държавите, които предоставят специфична финансова подкрепа за сезонна паша (пасторализъм).

В контекста на обсъжданията за Общата селскостопанска политика след 2027 г. Европейската комисия поставя акцент върху необходимостта от подпомагане, което отчита не само производствените разходи и природните ограничения, но и екологичните услуги, предоставяни от планинските фермери.

Сред възможните инструменти са компенсациите за природни ограничения, подкрепата за екстензивно пасищно животновъдство, инвестициите и мерките за привличане на млади фермери.

Основният извод на доклада е, че планинското земеделие не трябва да се оценява единствено според произведената продукция. То има ключова роля за опазването на природата и жизнеспособността на селските райони, но без адекватна публична подкрепа икономическото му бъдеще остава несигурно.