Предложенията на Европейската комисия за следващата многогодишна финансова рамка 2028–2034 г. и за Общата селскостопанска политика (ОСП) биха означавали значително преструктуриране на аграрната подкрепа в ЕС и могат да поставят под натиск по-малките ферми. До този извод стига проучване, поръчано от Европейския парламент и изготвено от изследователски екип на University College Cork.
Четете още: Кой ще защитава фермерите при разпределянето на субсидии?
Според анализа новата архитектура на ОСП ще замени сегашната двъстълбова система с по-гъвкав модел, реализиран чрез национални и регионални партньорски планове. Идеята е да се опрости прилагането, да се подобри насочването на средствата, да се засили устойчивостта и да се даде по-голяма свобода на държавите членки. В същото време авторите предупреждават, че това поражда въпроси за бъдещото ниво на финансиране, баланса между общите цели на ЕС и националната свобода, както и за доходите на фермерите и дългосрочната жизнеспособност на стопанствата.
По-малките ферми са най-уязвими
Проучването разглежда как биха се отразили предложенията върху различни типове стопанства, размери ферми и държави членки. Специален акцент е поставен върху подпомагането на доходите, обвързаната подкрепа, екологичните мерки и инструментите за устойчивост.
Авторите посочват, че през 2021–2023 г. приблизително една трета от фермите в ЕС са генерирали достатъчно приходи, за да покрият както паричните, така и начислените разходи за земя, труд и капитал. Още около половината са покрили само паричните разходи, а останалите са били на загуба. Най-уязвими са били по-малките ферми, животновъдните стопанства без млечно производство и фермите в райони с ограничения.
Преките плащания остават ключов източник на доход, особено за по-малките ферми и системите за пасищно животновъдство, където пазарните приходи са по-ниски. Според изследването по-малките стопанства са по-зависими от тази подкрепа спрямо собствения си доход, поради което намалението на директните плащания би ги засегнало непропорционално силно и би увеличило риска от излизане от сектора.
Риск от по-слабо финансиране и по-голяма разлика между държавите
Предложеният минимален „защитен“ бюджет за ОСП от около 300 млрд. евро предполага приблизително 15% спад спрямо сравнима настояща база, посочват авторите. Макар допълнително финансиране да може да бъде достъпно чрез националните и регионалните партньорски фондове, достъпът до него ще зависи от националните приоритети и политически решения. Това, според изследователите, създава по-голяма несигурност за бъдещото ниво на подпомагане в сравнение със сегашната рамка.
Симулациите в проучването показват, че 15% намаление на необвързаното подпомагане на доходите би засегнало най-силно по-малките ферми, животновъдните стопанства без млечно производство и онези държави членки, в които плащанията по ОСП формират голяма част от дохода на стопанствата.
Обвързаната подкрепа и кризисните инструменти
Според екипа предложеното по-гъвкаво прилагане на обвързаната подкрепа може да пренасочи средства към по-малки и по-млади фермери, като намали подпомагането за най-големите бенефициенти. В същото време задължителната дегресивност и таваните ще засегнат относително малка част от получателите, тъй като повечето ферми вече получават плащания под съответните прагове.
Изводът на изследването е, че крайният ефект ще зависи повече от решенията на държавите членки – както за нивата на плащане, така и за пренасочването на спестените средства. По-широкото използване на обвързана подкрепа може да помогне за уязвими животновъдни и други приоритетни сектори, но по принцип това е по-малко ефективен механизъм за прехвърляне на доход към фермерите, тъй като помощта е свързана с производството.
Проучването разглежда и възможностите за реакция при все по-чести климатични и геополитически кризи. По-силен кризисен и устойчивостен механизъм, включително фондът Unity Safety Net в размер на 6,3 млрд. евро, може да подобри способността на земеделието да устоява на икономически, климатични и геополитически шокове.
Екологичните ефекти остават неясни
Според изследователите вероятните екологични последици от предложенията остават несигурни. Те отбелязват, че по-голямата национална свобода може да подобри насочването на средствата, но премахването на общоевропейските ограничения за разходите може да увеличи разликите в екологичните амбиции между държавите членки.
Същевременно отпадането на минималните изисквания за екологично финансиране означава, че държавите ще трябва да избират между подпомагането на доходите на фермерите и финансирането на екологични и климатични мерки. Според авторите по-високите средства за доходна подкрепа ще оставят по-малко ресурси за екологични цели.
В обобщение, реформите увеличават гъвкавостта и възможностите за по-прецизно насочване, но вероятно ще доведат до по-различни резултати при отделните типове ферми и в отделните държави. Жизнеспособността на земеделските стопанства ще зависи в значителна степен от националните решения при прилагането на новата рамка, пише Agriland.
Информационната кампания "CAP4ACT: ОСП в действие” се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.
Следете темата и на cap4act.agri.bg
.jpg "Честит Ден на народните будители!")
