Кой ще защитава фермерите при разпределянето на субсидии?

България започва подготовката за новия период на европейско финансиране от 2028 г. до 2034 г. Предстои да се определят приоритетите, по които ще се насочват средствата за земеделие, напояване, преработка и развитие на селските райони. Но ще имат ли фермерите реален глас при вземането на тези решения?

Предстоящите промени в европейското финансиране могат да окажат сериозно влияние върху бъдещето на българското земеделие. Европейската комисия предлага нов начин за разпределяне на средствата след 2027 г., при който земеделието ще бъде част от общ национален план заедно с други важни области.

Четете още: Искане: Поне 10% от парите на ОСП да са за младите фермери

Това означава, че България ще трябва да реши кои дейности да подкрепи, за какво да насочи европейските средства и кои инвестиции да бъдат с предимство.

За фермерите тези решения са особено важни. От тях ще зависи какви възможности за подпомагане ще има през следващите години – за модернизиране на стопанствата, напояване, преработка на продукцията и развитие на селските райони.

Но кой ще представлява земеделските производители, когато се обсъждат тези приоритети?

Фермерските организации ще участват, но с ограничения

В България се подготвя създаването на работни групи, които ще разработват Плана за национално и регионално партньорство за периода 2028–2034 г.

Според предложения проект на постановление на Министерския съвет организациите от земеделието, хранително-вкусовата промишленост, горите и селските райони ще могат да участват в специална тематична работна група.

Техни представители обаче не са предвидени като постоянни членове на основната работна група, която ще подготвя общия план за България.

В проекта е записано, че те могат да бъдат канени на заседанията на основната група, но това ще става по преценка на нейния председател.

На практика това означава, че земеделските организации ще могат да обсъждат въпросите на своя сектор, но няма да имат гарантирано място на масата, когато се обсъждат общите приоритети за страната.

Тук възниква и основното притеснение – дали предложенията на фермерите ще имат достатъчна тежест при определянето на бъдещото финансиране.

Защо това е важно за всяко стопанство?

След 2027 г. се очакват сериозни промени в начина, по който ще се управляват европейските средства.

Предложението на Европейската комисия предвижда Общата селскостопанска политика (ОСП) да бъде включена в по-широки национални и регионални планове.

Така решенията за част от средствата, свързани със земеделието и селските райони, ще бъдат част от общото планиране заедно с други политики.

За българските производители това поставя няколко важни въпроса.

Ще има ли достатъчно средства за напояване, което е все по-необходимо заради сушите и климатичните промени? Ще бъдат ли осигурени възможности за инвестиции в техника, оборудване и преработка? Ще има ли подкрепа за малките стопанства и за развитието на селските райони?

Важно е и как ще бъдат финансирани дейности като обучение на фермерите, обмен на знания, сътрудничество между производителите и местни инициативи.

Според обсъждания европейски модел част от тези дейности ще трябва да разчитат на средства извън предвидения защитен бюджет за ОСП от 6,2 млрд. евро за България.

Това прави още по-важно земеделският сектор да участва от самото начало в обсъждането на националните приоритети.

Браншовата камара „Плодове и зеленчуци“ настоява за промяна

Темата вече предизвика реакция от Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци“, която изрази несъгласие с предложения състав на основната работна група.

От организацията настояват представителите на земеделието, хранително-вкусовата промишленост, горите и развитието на селските райони да бъдат включени като постоянни членове, а не да участват само при покана.

Според Камарата това е необходимо, за да могат интересите на земеделските производители да бъдат защитавани още при определянето на приоритетите за европейското финансиране.

„Бъдещето на българското производство зависи и от решенията, които се подготвят днес“, посочват от Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци“.

Предстои да стане ясно дали предложеният състав на работните групи ще бъде променен и дали фермерските организации ще получат гарантирано участие в подготовката на националния план.