Може би съм интернационална актриса, работеща в Лондон – казва с усмивка Доля Гавански, когато я питам как да я представя в студиото на Дарик. И признава, че това е най-трудният въпрос, на който й се налага да отговаря. Самата тя се питала коя е и чрез последния си филм – „Денят на жената“.

Документалният филм е нейният пълнометражен дебют като сценарист, режисьор, продуцент и гласът зад кадър. Говорим с нея часове преди премиерата на "Денят на жената" в рамките на София Филм Фест в София – на открито в парка на Военна академия.

Родената във Варна актриса с майка българка и с баща от бивша Югославия, израства в Белград. Детството и тийнейджърските й години минават още през Самарканд, Санкт Петербург и Москва. След това заживява в Лондон, където се налага като английски артист. Българските зрители успяха да я гледат в една от главните роли на филма на режисьора Виктор Чучков-син  „18 % сиво“. Лентата е по едноименния роман на Захари Карабашлиев и тръгна по родните кина в края на януари.

„До 17-тата година животът ми беше много интересен и после, когато отидох в Лондон животът ми стана „по английски“ спокоен", смее се актрисата.

Сцената и екранът я срещат с редица световни имена

Казва, че конкуренцията там е голяма, но пазарът също е голям. „Трудно е, защото особено като си чужденец, трябва да положиш много усилия върху езика – особено ако искаш да влезеш в английския класически театър. Усилията ми върху езика и дикцията ми отвори и други врати – работя и с радиопиеси и игри озвучавам“, разказа Доля Гавански. В последно време, придобива популярност с играта Overwatch, в която тя озвучава “най-силната жена в света” - Заря.

Работила е с редица световни имена като популярния актьор, комик и продуцент Стийв Куган, актьора Роб Брайдън, театралния режисьор Макс Стафорд Кларк и артистичния директор на Royal Shakespeare Company сър Тревор Нън. Има много роли в театрални постановки от Шекспир до съвременни автори като например в West End в Rock N Roll на Том Стопард с Доминик Уест, както и многобройни телевизионни и радио драми на BBC.

По Би Би Си дебютира в ролята на Мона Лиза в сериала “Леонардо”, където си партнира заедно с носителя на Оскар - Марк Райлънс. Участва във филми на Майкъл Уинтерботом, Сузана Уайт, Анджелина Джоли, Любиша Самарджич и други.

„Имах щастието да работя наистина с интересни хора, от които нещо може да се научи. Имах добър агент, защото много зависи кой се грижи за това  и получих ролята на кастинг“, обяснява тя, когато я питам за ролята й в режисьорския дебют на Анджелина Джоли с лентата „В земя на кръв и мед”.

„Аз съм актриса, която се изгради най-много в Англия, защото там завърших академията, макар че с актьорството започнах в Русия. Може би най-точно е интернационална актриса, работеща в Лондон“, казва тя на репликата ми, че я представят като английска актриса и режисьор.  

"Денят на жената" -  всичко започва от една изложба

Работи върху „Денят на жената“ няколко години. Всичко започна от една изложба, по която работи в Лондон като куратор - за образа на жената в историята на Съветския съюз и как се променя той в пропагандата. За самата история е направила три филма от архивни кадри, но поискала да се срещна с истински жени, да се докосне до историите им.

Първите снимки на филма започват преди три години, като Доля Гавански се среща с над 30 жени – първата от тях писателката с Нобелова награда Светлана Алексиевич. Във филма е заснета и жената известна като „гласът на СССР“, трактористка героиня, блогърка, ветеран от битката при Сталинград и ленинградската блокада, разказа в ефира на Дарик Доля Гавански.

„Тази жена не е била само в битката при Сталинград, но пеша е вървяла оттам до Прага. Още работи, на 96 години е и има невероятна енергия. Всички тези жени във филма имат някаква особена любов към живота, движение и енергия. Интересуваше ме откъде черпят тази енергия, каква е била тази култура, която помогна да се създадат тези хора“, коментира авторката.

Личната история на жените разкрива цял век от руската история

По думите на Доля Гавански през личната история на тези жени се открива цял един век от руската история, защото те са икони на различните периоди там. „Филмът е много интимен, има и много хумор в него – не е класически документален и исторически филм“, допълни сценаристът, режисьор и продуцент на лентата.

Доля Гавански признава, че във всяка една от героините си и в историите им е откривала нещо от себе си. Може би най-хубавият момент в този филм е, че те се разкриват пред мен – има една много честна и човешка нотка в „Денят на жената“, допълни тя.

Като актриса ме интересуват женските типажи – тинейджърските ми години минаха в Русия, майка ми, която макар да е от България също е част от културата  на онова време – майка ми беше силна работеща жена и вече когато заживях в Англия и родих дете, усетих, че нещо в мен е различно от другите майки на децата в училището, признава авторът на филма. 

Времената тогава са наложили, че жената трябва да работи, да ражда и да успява във всички сфери, въпросът е наистина на каква цена и какъв е този баланс – тези въпроси и сега са актуални, смята тя.  

„18% сиво“ или съвременната болест да си мислим, че някъде другаде ще е по-добре

Питам я за ролята на Стела във филма на Виктор Чучков „18% сиво“. „Почувствах много близка герионята си Стела, защото тя се бори в една държава, в която не е родена и трябва да оцелее там. Някои от нещата, през които преминават героите са ми много близки“, признава Доля Гавански.

Вероятно Виктор търсеше нещо различно – може би това, че имам различна енергия, допълва тя и разказва как било решено героинята и да е от Варна, но и да е половин сръбкиня. Тя също работи по сценария, заедно с Хилари Нориш.

Филмът говори не само за българските герои, но и много за Англия, според нея. "Хубавото във филма е, че през българските герои се говори за едни европейски проблеми - за хора, които се местят и се търсят. Които си мислят, че може би там ще са по-добре. Струва ми се, че това е съвременна болест – всички си мислим, че може би ако отидем някъде, там ще е по-добре. Светът преди коронавируса беше във страшно движение – мисля, че сега няма толкова много да се пътува“, обяснява актрисата.

Коронавирусът и дилемата между здравето и глада

Така естествено стигаме до коронавируса и изолацията, която предизвика той. Казва, че сега и Островът започва да се отваря, като редица страни по света, но хората все още се боят да пътуват. „Англия доста късно се затвори – струва ми се, че тук в България по-добре се справиха“, казва Доля Гавански.

По думите й е изпитала ужас от това, че медиците на много места бяха без маски и достатъчно защитни облекла и това е било много сериозно коментирано във Великобритания. „Това ми прилича на убийство, то е все едно да пуснеш войник без оръжие и без пистолет на първа линия“, смята тя.  

Доля Гавански казва, че сега обаче идва дилемата - коронавирус или глад, защото толкова бизнеси пропадат. В началото на карантината бях доста креативна и пишех и тъкмо си мислех да си почина, но като слушаш по новините как се разпадат бизнеси просто се парализирах, признава тя. По време на карантината правила благотворителни разговори с актьори за здравната система в Англия, за децата в Бразилия.

Завършва сценарий за нов филм, в който присъства и България

Като повечето творци трудно прави планове сега заради коронавируса. „Исках да се върна в театъра малко, но до 2021 г. театрите в Англия няма да се отварят“, обяснява актрисата.

„Денят на жената“ ще участва през август на филмов фестивал в Сърбия, Международния филмов фестивал в Истанбул се отложил, а коронавирусът спрял прожекциите на филма в Русия.

Признава, че завършва нов сценарий. „За мой филм, но не зная дали да разказвам...“, казва с усмивка тя и добавя само, че става въпрос за хора от американската средна класа, които търсят пътя на своето ДНК и попадат при нас, в България.

България свързва само положителни емоции, покрай творците с който работи и любимата Варна, в която се връща, за да се зарежда всяко лято. Признава, че няма обективен поглед върху ситуацията в страната и защото никога не е работила тук, освен по проектите, в които е участвала.

„Иска ми се хората да са по-позитивни, по-вярващи в доброто и хубавото. Шегувам се, че докато в Сърбия понякога има много силно, много високо самочувствие – в България някакси хората повече се притесняват, може би ще е добър миксът от двете“, смята актрисата с български и черногорски корени.

Чуйте и целия разговор на Йовка Йовчева с Доля Гавански.