4000 души мъже и жени заболяват от белодробен рак в България и една немалка част загиват. Тревожните данни коментираха в ефира на Дарик радио онколозите доц. д-р Желязко Арабаджиев, началник на отделение по медицинска онкология и председател на Българско Научно дружество по Имуноонкология и д-р Калоян Йорданов, началник на отделение по лъчетерапия и радиохирургия и автор на редица научни публикации в сферата на онкологията.

Двамата медици потвърдиха, че ракът на белия дроб е един от водещите по заболеваемост и смъртност у нас, въпреки че надеждни данни по темата липсват, тъй като раковият регистър в България не функционира адекватно. Противораковият план, приет преди една година от Министерския съвет, също не се прилага, обясни доц. Арабадиев.       

На пауза: Какво се случва с Националния противораков план?

“Раковият регистър в България не функционира адекватно, но по прогнозни данни на Европейската обсерватория за проследяване на рака, около 4000 души от двата пола през 2022 г. би трябвало да са заболели от белодробен рак. Това е първата причина за смъртност при мъжете и една от първите причини за смъртност при жените. Българският противораков план беше приет точно преди една година, на 4 януари 2023 г. Той е отражение на Европейския противораков план. Българският е добре разписан, но две години не може да се създаде организация, която да задейства инициативите, заложени в него”, обясни доц. Арабаджиев.  

Модерни терапии, но лоши резултати 

Симптомите на българските пациенти не са по-различни от тези на немските и френските пациенти, но резултатите в тези държави са доста по-различни, заяви д-р Калоян Йорданов. 

“Питате защо? Защото нямаме скрининг, нямаме адекватна диагностика, нямаме адекватна терапия. Ние в България, учудващо, имаме достъп до най-модерната системна терапия, до имунотерапия, до таргетна терапия. Ние в България, учудващо, имаме достъп до най-модерната лъчетерапия, до роботизирана хирургия. И нашите пациенти живеят два пъти по-малко от средноевропейските. Имаме всичко и не получаваме крайния резултат”, коментира д-р Йорданов.  

На въпроса защо се случва това доц. Арабаджиев отговори, че пациентите в България се диагностицират на по-късен етап, отколкото могат да бъдат радикално излекувани с изредените методи. На второ място специалистът подчерта липсата на комплексен подход към онкоболните.

“И не говоря само за това, че един пациент се препраща за лъчетерапия в една болница, за химиотерапия в друга, за операция в трета, за това брожение и номадстване между онкологичните болници, с които също сме най-много на глава от населението, поне на Балканите. Говоря за това, че липсват комплексните грижи по палиация, по симптоматично лечение”.

“Знаете ли колко е трудно един пациент с болки да получи опиоидна аналгезия?”, попита доц. Арабаджиев.

В крайните фази на живота качеството се влошава, защото пациентът се превива от болки и няма кой да му изпише опиоидна аналгезия. То няма и опиоиди в голяма част от случаите в държавата”, коментира още той.

Все пак онкологът открои и някои постижения за българските пациенти като дискусията за биомаркерите - тестуването, което ще се плаща от държавата и ще доведе до възможността все повече от българските пациенти да получават таргетна терапия.  

Държавата срещу рака

“В Обединеното кралство са отпуснали 70 000 000 лири за нова лъчетерапевтична апаратура, плюс над 200 000 000 лири за развойна дейност на системна терапия. И това го отпуска британското правителство. Къде е нашето правителство?”, попита д-р Йорданов.

“Здравната култура, ранната диагностика, профилактиката, скринингът и комплексността - там се чупят нещата”, категоричен е доц. Арабаджиев.

А според колегата му Калоян Йорданов: “Не можете да очакваме едно нещо в тази държава да работи, след като 101 не работят. Чудеса има само във филмите”.