Конституцията – кой поиска да я промени – управляващите партии. Юридически – те имат право. Морално обаче е трудно да се приеме, че малка група хора, политици, определят това. А реално става дума за мнението на около 35%, гласувалите. Така те решават вместо над 60% от населението на България. Промените в Конституцията трябва да се правят не само с проекти на управляващи, а с неправителствения сектор, представители на академичните среди и интелектуалците…. Още повече, е добре да се запитаме, в каква посока са тези промени в документа и от кои партии се правят? - това коментира в ефира на Дарик, д-р Зияд Ел Масри.
Той припомни, че през 90-те години на миналия век, когато цяла България беше по улиците след падането на режима, искането на хората е било за промяна за по-добър начин на живот. „Какво обаче получихме, след големите надежди? Докладът на ЦРУ и ООН от 1988 година, който показва стандартът на живот във всеки един сектор на различните държави. Доклад има и за периода 2019 – 2020 година. Шокиращо е сравнението между съдържанието на двата документа за нашата страна. Ако погледнем по показатели във вид на класация къде сме били и къде сме сега, ще забележим, че за тези 30 години по най-важните показатели стремително летим надолу. Били сме на 6-то място по отношение на качествено здравеопазване, сега сме на 116-то място. В образованието сме били в топ 3 в света, днес сме на 86-то място. Свобода на словото – били сме на 68-мо място, а сега сме на 117 място… А вече сме демократична държава. Можем да говорим свободно. В сектор земеделие сме били на осмо място, няма нужда да казвам, колко дълбоко сме затънали в това отношение и до кое място сме стигнали. Всеки, който желае може лично да провери. Това са данните на ЦРУ. Мисля ,че тези които ни управляват през тези 34 години вярват на техните данни“, сподели д-р Ел Масри. Той направи уговорката, че целта му е не е да защитава миналото. Но статистиката сочи един неприятен ракурс за бъдещето.
„Ясно, че след протестите за по-добро бъдеще, ние вече не се надяваме за нашето бъдеще, а за това на нашите внуци. Но, с каква увереност да погледнем към тези, които ни управляват на местно и национално ниво? През 90-те години, след промените, видяхме разрушението на туризма в образцовия план, в който беше, дойде бум на строителството. Унищожихме промишлеността и производството стигна до едно едва съществуващо ниво. Но символ на цялото зло бяха паметниците и мавзолеите. Сякаш те бяха символа, от който отървем ли се, ще се качим на високоскоростния влак за Западна Европа. Е, видяхме, че отговора не е в премахването, защото не сме на бързия влак даже. Сега имаме нова, „сериозна“, „дълбока“ тема – хайде да махаме паметниците. Въпреки, че в целия цивилизован свят, можем да видим съхранение на историята – добра или лоша, като част от живота. Но в България явно тема номер едно е паметниците и тяхното демонтиране. Сякаш станахме Швейцария на Балканите и остана един проблем – какво ще правим с тях?“, коментира още д-р Зияд Ел Масри.
Според него, огледало на това, което се случва на национално ниво е кампанията за предстоящите местни избори. „Видимо парламентарно представените партии с големи бюджети стоят на картата, за разлика от гражданските кандидатури и тези за общинския съвет. Няма как да чуем реално желанията на хората, защото има огромно разделение между решенията и нуждите на управляващи и граждани“, каза д-р Зияд Ел Масри.
За липсата на връзка между хората и властта и за истинските, скъпи паметници в днешно време, чуйте повече от него в звуковия файл:
