Д-р Даниела Петрова е лекар, специалист клиничен токсиколог. Завършила е Медицинския университет във Варна, практикувала е последователно в Центъра за спешна медицинска помощ към областната болница в Добрич и в медицински център „Евро Здраве“ към Военномедицинска академия в София.

От 1999 г. е специалист по клинична токсикология, а от 2006 г. е доктор по медицина с дисертация, посветена на лечението на зависимости от наркотици. От 2000 г. активно се занимава с изследване на ефектите и създаването на пробиотични продукти. Автор е на патенти, монографии, научни публикации и документални филми.

Тя беше специален гост в ефира на Дарик и предаването „Как да живеем до 100?“.

Ще стане ли 60 новото 40?

По думите на д-р Петрова България има своя исторически пример за дълголетие. Тя припомни, че още в началото на XX век Иля Мечников обръща внимание на българските земи и свързва дълголетието на българските селяни с употребата на кисело мляко.

Малко по-късно, през 1905 г., д-р Стамен Григоров открива Lactobacillus bulgaricus - бактерията, която и до днес се свързва с българското кисело мляко, като напомни, че по това време в България е имало 4000 столетника.

Според нея, ако се върнем към по-естествен начин на хранене, към традиционните продукти и към специфичните микроорганизми, характерни за нашия географски район, можем значително да подобрим качеството си на живот - пряка връзка с едно здравословно дълголетие.

Храната е в основата на живота

„Храната е в основата на живота. А в основата на нашето здраве е дебелото черво“, заяви д-р Петрова.

Тя подчерта, че съвременният начин на живот е много различен от този на предишните поколения. Днес хората живеят по-заседнало, хранят се по-често с индустриални храни, а традиционните продукти все по-рядко присъстват в ежедневието им.

По думите ѝ това не означава, че трябва да отричаме съвременността, а че трябва да използваме историята, традициите и науката заедно.

„Вкарвайки традициите в нашия начин на живот чрез съвременните биотехнологии, можем да подобрим качеството на живота си“, отбеляза тя.

Какво представляват пробиотиците?

Пробиотиците често се възприемат като нещо, което се приема само при антибиотично лечение. Според д-р Петрова обаче това разбиране вече е остаряло.

„Пробиотиците са живи микроорганизми, които, приети в достатъчно количество, имат полезен ефект върху приемащия ги“, обясни тя.

Тези микроорганизми са част от човешкия микробиом. Върху и в човешкото тяло живеят килограми микроорганизми - по кожата, в устата, в очите и най-вече в червата. Те могат да бъдат патогенни, условно патогенни и полезни.

Когато балансът между тях се наруши, може да се стигне до дисбиоза, понижен имунитет и предпоставки за различни заболявания.

Българската бактерия - повод за гордост

В разговора д-р Петрова обърна специално внимание на Lactobacillus bulgaricus, като обърна внимание, че това е единственият микроорганизъм, който носи името на територия и народ.

По думите ѝ българската бактерия е не само част от националната ни традиция, но и важен обект на научен интерес. Тя разказа и за изолирането на щам от чиста изворна вода в Стара планина, който по-късно е изследван за различни здравни ефекти.

Затова според нея ефектите на всеки конкретен щам трябва да се изследват поотделно.

Пробиотици, имунитет и психика

Една от най-интересните теми в разговора беше връзката между червата, имунитета и психичното благополучие.

Д-р Петрова обясни, че в пробиотичната индустрия вече се използва и понятието психобиотик. Това е пробиотичен микроорганизъм, който чрез регулиране на дейността на червата може да въздейства върху централната нервна система.

„В дебелото черво се резорбират минерали и микроелементи, които са изключително важни за нормалното функциониране на централната нервна система“, поясни тя.

В разговора бяха засегнати още серотонинът, допаминът, кортизолът, стресът, сънят и връзката между микробиома и психичното състояние.

Как пробиотиците могат да помогнат при стрес?

Д-р Петрова разказа и за наблюдения върху български екипажи по време на антарктически експедиции. Част от участниците са приемали конкретен пробиотичен щам, а друга част не са го приемали.

По думите ѝ резултатите показват, че при хората, приемали пробиотика, се наблюдават по-ниски нива на стрес, по-добър физиологичен сън и запазване на нивата на кортизол.

Според д-р Петрова връзката между психиката и гастроинтестиналния тракт е двупосочна. Когато човек е под стрес, това може да повлияе на червата. Когато микробиомът е нарушен, това може да се отрази на психиката.

Как да изберем пробиотик и още полезни насоки - гледайте в интервюто в прикачения файл.

Повече по темата за дълголетието можете да чуете по време на конференцията "Как да живеем до 100", която ще се проведе на 28 май в Интер Експо Център.

За събитието можете да се регистрирате безплатно тук.