Исторически научен пробив с българско участие преобръща разбирането ни за рака. Роденият в София проф. Людмил Александров, работещ в Калифорнийския университет в Сан Диего, заедно с екипа си установява връзката между определен бактериален щам и ранното развитие на рак на дебелото черво, съобщи „Нова телевизия“.
Изследването сочи, че инфекция с токсичен вариант на бактерията Escherichia coli, придобита още в детството, без да проявява ясни симптоми, може да нанесе сериозни увреждания в ДНК на организма. Именно тези скрити мутации водят до рязко повишаване на риска от рак на дебелото черво във възраст под 50 години.
„Епидемията от рак на дебелото черво сред млади хора е факт през последните две десетилетия в над 25 държави“, алармира проф. Александров в специално интервю за предаването „Събуди се“. В България към момента липсват официални статистически данни за този тревожен тренд.
Драстичен ръст в случаите на рак на дебелото черво
Данните от проучването са стряскащи. От 2000 г. насам случаите на рак на дебелото черво сред хора под 20 години са се увеличили с 500%. Оказва се, че инфекцията най-често се случва в първите три до четири години от живота, като често остава неразпозната заради липса на изявени симптоми.
Според проф. Александров, бактериалният щам не се свързва директно с определена храна, а с начина, по който храненето и антибиотиците влияят на вътрешната микробиота на децата. Лошите хранителни навици и прекомерната употреба на антибиотици в ранна детска възраст създават условия токсичните бактерии да процъфтяват.
Ролята на здравословното хранене
Ученият подчертава ролята на здравословното хранене още от ранно детство: даването на повече органични храни, пресни плодове и зеленчуци, както и на кисело мляко с активни култури, могат да подпомогнат развитието на "добрите" бактерии и да потиснат разпространението на вредните. "Българското кисело мляко може да бъде съюзник в борбата за здрави черва", отбелязва професорът.
Макар все още да липсват тестове за ранно откриване на инфекцията, екипът на Александров усилено работи по създаването им, като целта е те да са достъпни в рамките на следващите две години. Според прогнозите му, ако не се вземат превантивни мерки, до 2029 г. ракът на дебелото черво може да стане водеща причина за смъртност сред хора под 50-годишна възраст.
„Ранната диагноза спасява животи. Един рак, открит в първи стадий, дори да е от най-агресивните форми като този на панкреаса, дава над 90% шанс за оцеляване. За съжаление в България все още липсва ефективна национална стратегия за ранна профилактика“, предупреди проф. Александров.
Неговият личен пример също е ясен: той съзнателно ограничава антибиотиците при своите деца и избира хранене с минимално преработени храни.
