Въпреки че България е била на осмо място в Европа по степен на радиационно замърсяване, вследствие на ядрената авария в атомната електроцентрала в Чернобил от 1986 г, заради липсата на каквито и да било мерки от управляващите, страната ни се оказва на първо място по натовареност с радиация на населението. Това заяви в предаването „Без претенции“ по Дарик ядреният експерт Атанас Кръстанов. Той уточни, че последиците от аварията за населението на България ще се разберат вероятно след едно или две поколения.

През 1987 г., година след като избухва четвъртия реактор на ядрената централа, Кръстанов е ръководител на Аварийния център в случай на ядрена авария към Комитета за използване на ядрена енергия за мирни цели.

„Цялата политика и цялата преса в България тогава беше подчинена на това да се съобщава, че няма нищо страшно“, заяви Кръстанов.

Той припомни, че в пресата е била публикувана малка дописка, която само е регистрирала аварията.

„Тогава Румъния, Гърция, Югославия, Полша – те реагираха веднага, след като разбраха за какво става дума. Имах възможността 1988 г. да бъда в Ирландия и там говорихме с техния Комитет по атомна енергия и те още на 29 април започнаха 24 часа, седем дни в седмицата, да отварят телефонни линии. Така се направи и в Швеция, и във Финландия – какво трябва да правят хората, какви храни да ядат, какво да пият, какво да ограничат. Линиите са отворени и всеки можеше да позвъни и да попита. Получи се така, че макар България да не беше най-замърсената, тя беше на осмо място по замърсеност, се оказа, че дозовото натоварване на населението, е на първо място“, заяви ядреният експерт.

Той уточни, че е имало и втори пик на замърсяване през 1987 г. - година след аварията. 

“След като не се взеха мерки, животните продължиха да консумират фуражи от есента на 1986 г. Вдигна се цезият в млякото и българските граждани консумираха най-силно замърсената храна в Европа“, заяви Кръстанов.

По думите му истинският мащаб на тази авария се е разбрала след 1990 г.

Ядреният експерт уточни, че учените са били наясно каква е ситуацията още през 1986 г., но и те са били разделени на два лагера. Едните са били по-близо до правителството, а другите са били по-независими.

„Учените и от двата кръга бяха професионалисти, но и едните, и другите се различаваха по своите етични и морални качества - как отразяват и предават информацията. Радиационната обстановка се знаеше в пълнота, тази информация се даваше на правителствената комисия и те я замъгляваха, което беше престъпление срещу българския народ“ каза Кръстанов.

Той уточни, че Управлението за безопасност и охрана (УБО) тогава е концентрирало всичките си усилия да предпази само държавния елит. Това е било направено и за армията. По-късно при военните са измерени десет пъти по-ниски нива на натрупване на радиация, отколкото при цивилните. Нищо обаче не е било направено за защита на населението.

Според Кръстанов обаче „ценностните щети са много по-големи“.

„Чернобил стана еманация на цялата енергийна система, на радиационната безопасност. Видя се, че ценностните системи на управляващите и гражданите са разделени. Това е една от най-тежките щети, които нанесе Чернобил“, заяви ядреният експерт.

Целия разговор чуйте и гледайте в прикачените файлове.