Ако не разчитате само на алгоритмите за информация, а сами търсите различни източници, лесно ще попаднете на анализи, предвиждащи драматични трансформации в световните сили – било то за САЩ, ЕС, Китай или други глобални играчи.

Експерти по геополитика, икономика и история често чертаят бъдещето, използвайки исторически паралели и изолирани факти, за да стигнат до гръмки заключения, които нерядко надценяват реалните тенденции. Понякога егото на дори най-ерудирания по дадена тема човек решава да надделее над научния подход и да потърси сензацията чрез емоционална реакция от страна на масите.

С лекота може да намерите анализи, които сравняват съвременните предизвикателства пред САЩ с упадъка на големите империи от миналото, подчертавайки вътрешната поляризация, икономическите кризи и външната конкуренция. Според тях американската хегемония скоро ще бъде минало. В действителност обаче американската политическа и икономическа система досега успешно се адаптира към вътрешни и външни сътресения, което предотвратява пълен разпад.

Подобни прогнози чертаят и бъдещето на Европейския съюз. Въпреки трусове като Брекзит и санкциите срещу Русия, ЕС продължава да запазва институциите си и да все някак да се наслаждава на относителна стабилност. Дори предсказанията за срив на европейската икономика и социален хаос заради мигрантските вълни често се оказват преувеличени. Европа продължава да се вайка колко е слаба и безпомощна, докато всъщност остава мястото, където повечето ѝ жители живеят по-добре от останалата част на света. Може би няма достатъчно активни лидери, които да вдъхнат повече самочувствие на европейците, може би след редакционното приключване на този текст Обединена Европа наистина ще спихне, но слуховете за смъртта ѝ все изглеждат преувеличени.

Анализите за неизбежния крах на Китай също не липсват. Фалитите в имотния сектор (Evergrande е колосална по размер компания), демографските проблеми и други фактори карат някои да предвиждат рязък спад на икономическото му чудо. При това в срокове, по-бързи от възхода на Поднебесната през поседните три десетилетия. Но макар Китай да се сблъсква с огромни предизвикателства, дали това ще доведе до срив, остава отворен въпрос.

А Русия? Вече трета година слушаме прогнози, че санкциите ще срутят икономиката ѝ, че рублата ще рухне и че една опашка от разгневени баби пред банка ще срине цялата финансова система. Но засега това не се случва.

Ако потърсите, ще намерите анализи, вещаещи катастрофа за всяка суперсила. Днес дори не са нужни задълбочени експертни мнения – няколко туита на американския президент могат да предначертаят геополитическата карта и да решат кой ще командва и кой ще козирува.

Тази смесица от факти и желание за драматичен развой все повече ни затваря в балони, засилвайки и без това лесното ни разделение по всякакви теми. Любопитството към глобалните процеси, вместо да разширява светогледа ни, често ни превръща в коне с капаци – като футболни агитки, които не анализират, а подкрепят „своя отбор“.

Целта на този текст не е да спрем да се вълнуваме, прогнозираме или тревожим – особено за стабилността и значимостта на Европа. Светът се променя постоянно, но прогнозите за тотален колапс често са просто кликбейт. Информацията днес се разпространява най-лесно, когато е шокираща, поляризираща и предлага прости отговори на сложни въпроси.

Дългите процеси обаче имат дълги развръзки. А ние сме свикнали с тик-ток мислене – искаме отговори веднага, категорични и крайни, без увъртане.

Историята показва, че дори най-старите системи намират начини да се адаптират, трансформират и преустроят. За да разбираме тези процеси, трябва да правим същото. Иначе сме обречени на емоционални люшкания – от еуфорията, че Тръмп ще наложи тежки санкции на Русия, до паниката, че е предал Украйна на Путин, само защото някъде има запис как участва в златен дъжд с рускини в московски хотел. Без, разбира се, да е сключил с тях църковен брак.