“Дори съм леко изненадана. Струва ми се малко висока избирателната активност за момента. Позитивно искрица надежда в мен блести, че всъщност е добре за момента.” Така започна Мина Христова разговора си в студиото на Изборния следобед на Дарик, отговаряйки на въпрос за избирателната активност.
“Смятам го за свое задължение, право и привилегия”, коментира Христова като причина за това, че е гласувала. “Има едно известно спокойствие след това. Имам спомен от предните избори, когато останах вкъщи до късно. В един момент гледайки екзитполовете се ядосах, станах и тръгнах. Та сега не исках това да изпитвам”, допълни тя.
„Галъп“: Избирателната активност към 13.00 ч. е 18%
“Когато опираме до информация и информиране на обществото по-добре е да има възможност свободно да се споделя”, обясни тя относно забраната да се представят резултати от екзитполовете по време на изборния ден. Христова се обоснова като посочи, че липсата на официална възможност това да се прави създава рискове злонамерени хора и медии да представят грешни резултати. “Добра идея е да се оповестяват някакви резултати. Както ЦИК излизат и обявяват активност, могат да дават и резултати”, допълни тя.
Относно желанието на хората да участват в екзитполовете Христова обясни, че една от причините е генерационна и се свързва с неотдавнашния политически строй, в който не малка част от хората са живели, където свободното изразяване на мнение е носило риск от последици върху самите хора. “Не малко от тези хора се пазят и го предават на следващите поколения. Тоест, не е задължително да е само при хората, които са живели в периода до 89-а”, обясни тя.
“Имам чувството, че свободата, особено в демократична държава, е нещо което още усвояваме. Всъщност, демокрацията не е нещо много лесно. За да я имаме, трябва да се борим за нея. В ситуацията, в която живеем в съвременността, плурализмът хем съществува навсякъде, хем е почти фиктивен, хем ни обезправява като начин на въздействие с живота по смисъла на това, че ние в един момент искаме да си почиваме от всичко, което ни се случва,” отговори Христова на въпрос на Донков дали умеем да се борим за свободата си. По думите й желанието на хората да получават много бърза и готова информация отваря вратата към крайностите.
ЦИК: На места се гласува само с хартиена бюлетина, машините са повредени
“Много дълго време политиката и участието в политическия живот е било сведено до абсолютния му минимум в обществото. Тоест, до 89-а години българското общество е участвало в политическите решения почти фиктивно. Имало е висока избирателна активност по определени причини”, обясни Христова и допълни, че до голяма степен не сме преодолели миналото си, съпоставяйки ни с Полша и Словакия и техният напредничав вариант на осмисляне на миналото. “Ние не можем да конституираме памет, която да следваме, за да можем да преживяваме”, заяви антропологът.
“Въпросът е, че винаги ще има недоволни. Винаги има недоволни от всеки строй и система. От друга страна можем да преценяваме - живеем ли по-добре спрямо миналото, спрямо съседите. Това е възможността да оценяваме част от фактологията на живота си.”
“Индивидуализмът спира на прага на нашия дом. Това е нещо много важно. Излизайки ние вече сме част от общество и трябва да носим отговорност за това нашите решения как влияят”, обясни Христова и постави въпроса за това дали хората, които смятат, че трябва да се подлага под съмнение влизането в еврозоната, осмислят ползите от еврото или са под влиянието на популизъм.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Четете актуалните новини за предсрочните парламентарни избори, анализи, коментари и всичко от деня на вота:
