„Бургас е спасителен портал на различните етноси. Днес това са украинци и руснаци, които намират пристан тук. Преди 80-години са били евреи, по-рано - арменци. Искаме да внушим, и това не е наша фикция, че нашият град е изпълнен с една специална атмосфера, с един дъх на човечност и надежда и искаме да го предадем това напред“- Така председателят на Центъра за еврейско-българско сътрудничество "Алеф" Алберта Алкалай обяви в ефира на Дарик Югоизток поредицата от събития, съпътстващи тържествената церемония по награждаването на победителите в литературния конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“, който ще се проведе на 1 юни 2024 г. в Дома на НХК в Бургас. Авторитетно жури номинира 20 български автори в двете категории - за художествен и видео разказ. Очакват се десетте номинации и в категория „Чуждестранни автори”, чийто срок за подаване на произведения изтича през месец април. До момента участието си са заявили младежи и от Израел, и Румъния, от Австрия, Полша, Франция и др.

За смелите и достойни българи, за примерите на човечност, за приятелството, спасението и паметта, говори в ефира на Дарик Югоизток Алберта Алкалай. С нея разговаря Дияна Бедросян:

Съвсем наскоро, в деня, в който страната ни отбеляза 81 години от спасяването на българските евреи от Холокоста, Българската национална телевизия ще излъчи игралния филм „Хени. Приятелството – смисъл и спасение”, продуциран от Център „Алеф”-  за  смелите и достойните българи тук, които не са допуснали унищожението на своите съграждани – евреи. Какви са отзивите от лентата?

- Наистина, този филм сякаш разтърси умовете и сърцата, особено на младите хора. Той е насочен именно към тях. Това не е разказ за спасяването на българските евреи, а за предаването на паметта,  за този уникален акт на спасение. Така че, ако някой очаква да види възстановка на събитията преди 80 години, няма да бъде удоволетворен. Но ще бъде доволен да види, как тези събития присъстват в мислите и в разговорите на младите хора. И как този добър пример за човечност се предава в бъдещите поколения с една единствена цел- да не се забравя и да не се допуска никога повече.

Филмът е изцяло направен в Бургас. Това е една младежка история за любов, ревност, приятелство, спасение, семейство и отзивите са чудесни. Това, че Българската национална телевизия ни даде възможност той да бъде излъчен точно на 10 март, когато честваме и отбелязваме Деня на спасяване на българските евреи и отдаваме почит към всички останали жертви на Холокоста, беше един много добър знак от страна на медиите, на държавата.

Направихме и една премиера в Бургас през декември с участието на всички въвлечени във филма и още една, съвсем скоро в Софийския университет. Радвам се, че залите са пълни. Радвам се, че всички участници във филма всеки път откликват и идват на тези премиери. По-интересното е след филма, какво става в душите ни след него, защото той е с един отворен, многосказателен финал.

Има голям интерес за продължение и превръщането му в пълнометражна версия, защото в момента той е 30-минутен. Както всяко нещо, оказа се, че киното също се прави с пари, и то с много.  Имаме желание да покажем основната ни теза- Бургас е един спасителен портал на различните етноси. Днес това са украинци и руснаци, които намират спасителен пристан в нашия град. Преди 80-години са били евреи, по-рано - арменци. Искаме да внушим, и това не е наша фикция, че нашият град е изпълнен с една специална атмосфера, с един дъх на човечност и надежда и искаме да го предадем това напред.

Хубаво е, че лентата достига до младите хора, не само в България, а зад границите на страната…

Предстои премиера на филма в Европарламента в Брюксел. За мен е много вълнуващо, защото зрителите ще бъдат евродепутати от различни държави и много бих искала да чуя техните коментари, защото България в това отношение наистина е била уникална в спасяването на цял един етнос и да видим как това ще се интерпретира на европейската сцена. Това е една провокация и за тях самите.

- Това е голямо признание и на международния литературен конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“, организиран отново от Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф“ и на един културен продукт, който достига до много голяма аудитория. Това е послание от самия Бургас и то по-много красив начин… Кога започва събирането на творбите?

- Предстои 11 поред издание на конкурса, а тържествената церемония по награждаването ще бъде на 1 юни т.г. в Дома на НХК. Обръщам се към всички граждани които желаят да бъдат съпричастни с нашата кауза да заповядат, входът е свободен. Днес обявяваме 20-те номинирани български участници. Тази година се включиха рекорден брой - близо 300 млади творци писаха на темата „Който спаси един човешки живот, спасява цяла Вселена“. Така участниците в нашия конкурс вече са повече от  2000 от 12 държави. Това е за нас изключителен успех, защото в този дълъг път с малки стъпки, но с голямо упорство и ентусиазъм, успяхме да отворим много врати.

Участниците представиха прекрасни творби. Изключително трудно, болезнено страдание беше да се селектират двадесетте най – добри. Личи си как всеки млад човек е ходил, търсил, срещнал се е с конкретни хора, разказал е конкретни, нови, истории, показал е непознати лица. Аз, която толкова години съм в темата, тази година се запознах с нови спасители, с реални хора, които са помагали надзиратели в лагера в  Сомовит. Описана е историята на този човек… Друг от дете, пък се е превъплътил в ролята на цар Борис и е преживял драматична нощ, как ще се противопостави на срещата с Хитлер, след което той умира. Разказът пресъздава вътрешните терзания това дете - да ги дам ли тези евреи, да ги спася ли, тази жертва ще ми коства ли короната и държавата. Изключително интересни неща. Разбира се, има ги и познатите фигури - Димитър Пешев, Анна Попстефанова, международно признати като спасители като праведници на света и на народите. Но има и нови истории. И това е безценно. В една литературна форма, тези деца са търсили онези спасители, влезли са в тяхната кожа, намерили са по музеи и архиви невероятни неща, за които настръхвам и в момента, когато го разказвам. Аз съм много благодарна и на тези учители, които ги водят в тази тема. За това защото има учител зад всяка творба. Личи си, че са насочвани, че някой специално им подава този интерес.

Знаете ли колко много конкурси в момента вървят, които са предоставени от министерство на образованието и всякакви неправителствени организации, хиляди конкурси?  И все пак, за да може някой да участва в нашия конкурс и да бъде така добре подплатен с информация с неща, които са новост, дори и за мен, това означава, че тези учители работят с тях, насочват ги и аз съм много, много благодарна, че сме заедно с тези учители в този процес.

Направихме и една нова категория в конкурса - за кратки видеофилми - 5 минутни. Ще покажем най-добрите филми на тържествената церемония, защото това, освен че е начин децата да бъдат стимулирани, е и възможност, публиката да види как върху какво са работили тези деца. Историите са изключително интересни- театрална възстановка на случая с Ани Франк, други деца пък сами са направили рисунки, много креативни комикси и изключително интересни решения, все по темата. Радвам се, че големият български режисьор Иван Дичев прие моята  покана по време на тридневния фестивал „Приятелството – смисъл и спасение“, както е и името на филма. Той пък ще селектира най - добрите видео разкази. Той ще направи творчески уъркшоп с децата, ще им говори за това, как от нервната история, да намерят тази, която трябва да бъде разказана с езика на киното. Групата е международна. Имаме много добри филми от Полша, от Словакия, така че неговия уъркшоп ще бъде и превеждам на английски. Очаквам в момента и избора на международното жури за международните участници. Много голям е интересът от румънски младежи, от Словакия, от Полша, от Израел, от Франция. Имаме нови участници от Австрия, от Унгария. Притеснявам се да не пропусна някой. Заповядайте, ще видите най доброто по време на тържествената церемония. По традиция сме поканила големи български поети и писатели като Георги Бърдаров, Румен Леонидов, Кристофър Бъкстън  да направят часове по творческо писане с младите автори. Поканила съм и поканила и доцент Ангел Джонев, който да направи разказ за последните, най- драматични и решаващи часове преди спасяването на българските евреи и за тези четирима кюстендилски граждани, които отиват при Димитър Пешев. Да представи цялата енергия, как отварят на другия ден на гарата в Кюстендил за 200 български граждани, които да защитават своите събратя евреи. И как другата сутрин на гарата са само четирима.  Как те пътуват до София, изобщо целият този процес на спасяване да бъде разказан. Ще има и изложба, посветена на Димитър Пешев, чиято годишнина от рождението му скоро ще честваме. Фестивалът по традиция е изпълнен с интересни събития. Младите хора отново ще имат възможност да напишат нещо на остров Света Анастасия. Целта е да изградим мрежи на приятелство между тях, да станат посланици на нашата кауза, да бъдат пазители на паметта. И разбира се, последния ден ще завършим с една международна конференция международна и отворен дебат, в който младите хора да споделят своите мисли. За това възможен ли е този модел на спасяване днес? Срещат ли прояви на антисемитизъм на ксенофобия, на език на омразата в техните среди? Какви са техните планове и предложения това да бъде минимизирано и елиминирано изобщо.

За съжаление ние рядко чуваме гласовете на младите хора в нашето общество и този формат е начина за това. Поканила съм и институции, и това е ценното. Защото тези хора утре ще така чертаят пътя на България. Освен че съм сигурна, че между тях ще има имена на български големи писатели и творци, те са будни и с вече с ясно изградена гражданска позиция. Ще се радвам, ако те чертаят пътя на България за в бъдеще.