Историкът и спортен журналист д-р Теодор Борисов бе специален гост в „Седмицата на Дарик“ навръх Деня на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, за да коментира историческия контекст и предпоставки за събитието, белязало историята на обединена България. В ефира на Дарик Тео Борисов заяви: „Ако са знаели на какво ще прилича България, щяха да помислят дали да направят съединението“. Докторът по история коментира и актуалните спортните теми, свързани с българските успехи в тениса и колебливото представяне на националния отбор по футбол на страната, като коментира: „В българската история дипломатите са нещо, което е БФС за българските фенове“.

„Ще започна леко отклонение. В българската история дипломатите са нещо, което е БФС за българските фенове. Конкретно за Съединението показва, че България има силна дипломация въпреки своя статут на трибутарно Княжество България и Източна Румелия, върху която има контрол от страна на Османската империя“, заяви д-р Теодор Борисов.

„Това, което се случва, и в момента е дефицитно – да вземем съдбата си в собствени ръце и да направим така, че в конкретния случай българите от двете страни на Стара планина да бъдат обединени. Има го тънкия момент, че Източна Румелия не включва само българи. В Пловдив има и турци, и гърци. Българите взимат нещата в свои ръце и доминират. Генерал-губернаторът първоначално е било обсъдено да бъде османски представител, дори приел католицизма. Първо Алеко Богориди, после Гаврил Кръстевич – българският характер на областта е бил отстояван, но винаги е имало стремеж към съединение. Има и две партии в самата Източна Румелия. Имало е екзотичната идея Източна Румелия да се обедини с Македония, която е била тогава под Османска власт. Това са кратки периоди. Разбира се, било е ясно, че септември месец нещо ще се случи, защото винаги се е мислено за съединение между Източна Румелия и Княжество България. В крайна сметка Гаврил Кръстевич като генерал-губернатор е можело да каже на султана като своя област. Ген. Даниил Николаев взима военните процеси в свои ръце и съединението минава почти безкръвно“, каза още той.

„С дипломатически средства се постига това нещо, ако нямаше група луди глави, както ги наричаме, нямаше да се постигне бляна от края на XIX век да има обединена България. Не искам да прозвучи грубо, но ако са знаели на какво ще прилича България след толкова години, може би щяха да помислят дали ще направят това обединение. Истината е, че тези хора са имали идеали. По време на Българо-Сръбската война Русия нарежда на всички генерали да се изтеглят. Така излизат български войни с чин капитан срещу сръбската армия. Българските войски от границата от Османската империя тогава правят такъв преход, че да стигнат навреме за сраженията при Сливница. Тези хора не са били склонни да се съгласят с това, което дипломацията е искала. И тогава политическият елит е имал гнили ябълки. Имало е политици, които са искали да се евакуира София и да се остави на сръбските войски, а хубавото е, че са се намерили хора, които са били готови да се опълчат“, разказа в ефира на Дарик радио докторът по история Теодор Борисов.

„Трябва да се има предвид, че след като се случва съединението княз Александър I Батенберг е имал разрив в отношенията с Руската империя. И тогава е имало разделение сред българските граждани. Не искам да правя паралели с действителността. Няма тема, която да ни обедини, защото не сме васална страна, а сме държава, която е част от Европейския съюз. В младата българска държава го има това настроение. В следващите десетилетия се говори за присъединяването и на Македония. Истината е, че тогава целите, които са имали българската дипломация и държава са се изпълнявали, въпреки че е имало неразбории в българското общество. На човек му е нужно да прочете няколко фейлетона на Алеко Константинов, за да разбере, че нравите са били още по-различни, отколкото са днес“, коментира историкът.

„Прекаленото говорене за дати и събития не е подчинено на историческия консенсус, а е подчинено на настоящата геополитическа обстановка. Нещата не са нито черни, нито бели за всички тези събития. Това, че някой ни е освободил не е, защото сме му били симпатични, а защото е част от неговата политика и интереси. 6 септември, за разлика от 3 март, който е резултат от една мирна конференция. Денят на Независимостта отново се използва състоянието на статуквото и Фердинанд I e бил притиснат от обстоятелствата. Нито е патетично-героична ситуацията, нито трябва да бъде неглижирана“, заяви Теодор Борисов в ефира на Дарик радио.

„Успехите на Иван Иванов и Александър Василев в тениса са исторически. Намеренията на двамата са възможно най-бързо да се включат в мъжкия тенис. Иван Иванов не се подготвя на кортовете в „Борисовата градина“, а на кортовете на Рафаел Надал. Ние трябва да ги подкрепяме и не само като играят на финала, нека не се пренася отношението от Григор Димитров, който го обичаме само когато печели, а когато има нова приятелка или губи други неща казваме за тях. Ставаме експерти по актуалния популярен спорт – бокс, шахмат, а сега покрай Никола Цолов при моторните спортове. Въпросът е дали имаме спортна култура. Предстои ни и олимпийска година. Може би преди през 2002 година сме имали олимпийски надежди на зимни игри, защото сега имаме Радослав Янков и Алберт Попов, които могат да вземат медали. Тепърва предстоят добрите неща за българския спорт“, каза спортният журналист.

„Хейтърската вълна към националния отбор по футбол е още откакто го има националния отбор, както и откакто има футбол в България. Ние пак паднахме с 0:3, но имаше 40 000 на стадиона. Сега друг е въпросът, че мач България – Испания по футбол е в една категория като концерт на Хосе Карерас и Пласидо Доминго. Атмосферата е същата, просто хората не слагат костюм. Очакванията на всички бяха не дали ще паднем, а с колко. Като си си намислил нещо такова, няма как да е друга атмосферата. Както в историята, така и във футбола няма ако. Радослав Кирилов ако беше вкарал ситуацията си, можеше и да не се разминем с три допуснати гола. Мащабен хейт можем да отправим само при подобно представяне срещу Грузия, например, срещу Испания нямаме аргумент, който да противопоставим“, смята Борисов.

„Предстоящият мач с Грузия го виждам като по-труден от тази с Испания. Защото Грузия, ако види слабост в България, няма да отпусне газта. Единственият плюс е, че двамата им вратари не играят в своите клубове и са предразположени към грешки. Колко възможности ще имаме и какво ще се получи, няма как да предположим. Срещу Испания се видя, че ако превключат на по-високо скорост, просто замръзваме и ги гледаме“, каза Теодор Борисов.

„Проблемът е, че се търси виновен. Такъв няма. Виновни са всички по веригата. Едно непопулярно мнение мое е, че защо хората на стадиона пълнят гушата на БФС. Поколението от 1994 година президентът на БФС е Христо Данов- пловдивските брокери, във футболните клубове са ВИС, СИК и другите. Никой не казва, че няма да подкрепя българските футболни отбори, защото са подкрепени от мутри. Лъчезар Танев е човек с изключителна експертиза и той каза, че е имало възможност да се вземе човек от Испания, който да въведе методика за школите. Доколко това е така, доколко първата смяна на Борислав Михайлов е повлияла, не знаем. Но в Грузия е въведена испанска методика за трениране. Когато нямаш готови кадри треньори, които да обучат българските футболисти, няма как да стане. Дефицитите лъсват, когато се стигне до мъжкия футбол. Или отиваш в втора, трета италианска, или започваш да обикалят по „Б“ и „В“ групите. БФС не може да компенсира дефицитите на българските клубове“, заяви той.

„Да се надяваме, че младежкият национален отбор ще напредне, защото там има потенциал, но изведнъж като отидеш при мъжете, нещо се пропуква и попадаш в ямата. Истината е, че проблемът на българския футбол е, че хората които работят в него или за него, явно нямаме огледала вкъщи“, коментира Теодор Борисов.

Вижте цялото интервю на историкът и спортен журналист д-р Теодор Борисов в "Седмицата на Дарик" в прикаченото видео!