81 години по-късно. Как България спаси еврейската общност

На 10 март 2024 г. отбелязваме 81 години от спасяването на българските евреи. Ден, на който можем да почетем паметта на жертвите от Холокоста, но и да си спомним, че хуманността е възможна, въпреки войната.

Двайсетте български личности, фигуриращи в списъка на Праведниците на света, признати от Световния център за възпоменание на Холокоста “Яд Вашем”. С риск за живота тези хора, подкрепени от нефашистката българска общественост, успяват да предотвратят избиването на около 50 хил. български евреи.

Имената им не бива да се забравят:

Рубин Димитров, Димо Казасов, Спиро Денков, Михаил Михайлов, Димитър Пешев, Петър Михалев, Петър Суичмезов, Павел Герджиков, Анна Попстефанова, Анна Сърчаджиева, Вера Ичкова-Пасева, Младен Иванов, Иван Момчилов, Стефан Софийски, Кирил Пловдивски, Атанас Костов, Станка Стойчева, Надежда Василева, Васил Иванов, Владимир Куртев.

Между двете войни

След победата на Антантата (съюз между Руската империя, Франция, Великобритания, Сърбия, САЩ и др.) в Първата световна война, победените Централни сили (съюз между Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България) претърпяват истински погром. Последиците за загубилите от войната са и предпоставки за започването на нова такава. От Централните сили на най-тежки репресии е подложена Германия, заради което обществото иска и търси реванш. В тази нажежена обстановка се ражда и фюрера на Третия райх, който отговаря напълно на обществените настроения.

Холокоста и българското противопоставяне

През 1939 г. започва Втората световна война, а с нея и най-тъмната част от модерната история на Европа. Първите трудови лагери, създадени от Нацистка Германия, всъщност са предназначени за опозицията, т.е. за комунисти. В хода на войната лагерите на смъртта започват да се пълнят с евреи от всички краища на Европа. Концентрационните лагери е трябвало да затворят 48 хил. български евреи, но тези планове се осуетяват.

Спасените

До 1 март 1941 г. България е в неутралитет. Въпреки това не може да се предотврати влизането във войната и при посещението си във Виена в началото на март 1941 г. министър-председателят Богдан Филов подписва присъединяването на българската държава към Тристранния пакт. Трябва да се отбележи, че България въвежда Закона за защита на нацията още преди да влезе в съюз с Германия. С този закон са ограничени много от основните права на българските евреи. 

Севда Шишманова пред Дарик: Антисемитизмът е първият лакмус за обществените нагласи към малцинствата

След присъединяването на България към Тристранния пакт започва и подготовката за депортация на българските евреи от 3 март 1943 г. Важна роля по времето на тези събития изиграва Лиляна Паница, която първа предупреждава еврейската общност в България за планираните действия на държавата. Започват много обикновени хора да изразяват своето недоволство спрямо анти-еврейската политика. Дори в Кюстендил се организира делегация от няколко човека, които да се срещнат в Народното събрание с Димитър Пешев. Самият народен представител е родом от Кюстендил и е познавал хора от еврейската общност там. Светия Синод също се противопоставя на депортацията на българските евреи. Пловдивският митрополит Кирил пише протестно писмо, адресирано към цар Борис III.

По този начин първоначалните намерения на държавата за депортирането на българските евреи е отменено. Димитър Пешев използва случая и съставя писмо, което отразява недоволството на българския народ от взетото анти-еврейско решение. Писмото е подкрепено с подписите на 42-ма народни представители. Богдан Филов се опитва да попречи на действията на Пешев, но вече е късно. Цар Борис III също се застъпва за евреите и убеждава Нацистка Германия, че евреите от “старите български” земи не могат да бъдат депортирани, защото са му нужни за обществени строежи. Въпреки натиска от Германия, той остава непреклонен и депортирането на евреите е окончателно предотвратено.

Антисемитизмът на Хитлер: Защо мразеше евреите?

Новите български земи

При влизането на България в Тристранния пакт на Богдан Филов е обещано приобщаване на Беломорска Тракия и Македония към границите на българската държава. Това става факт след подписването на споразумението и за кратко време българските граници стигат до Бяло море. Въпреки усилията на българите да спасят своите сънародници, евреите от тези области, 11 343 души, са депортирани към Полша. 

Въпреки неуспеха по отношение на евреите от новопридобитите земи, не липсват силни истории за противопоставяне на антисемитската политика. С такова събитие е белязан животът на Анна Попстефанова. Тя е съпруга на полицейски командир в Скопие и въпреки наредбата за депортация, семейство Попстефанови скрива еврейската фамилия Кариос в своя апартамент. Местят се тайно в няколко жилища, докато след 4 години семейство Кариос не се преселва в Албания. Така Анна Попстефанова е призната за Праведник на света, проявявайки милосърдие и съпричастност към тежката съдба на евреите през Втората световна война.

Д-р Оскар пред Дарик: България трябва да поеме морална отговорност за Холокоста и депортираните 11 хиляди евреи от Тракия и Македония

81 години по-късно

Тази година се навършват 81 години от спасяването на българските евреи. България е единствената държава съюзничка на Нацистка Германия, която отказва да предаде своите граждани от еврейски произход в лагерите на смъртта. Около 50 хил евреи продължават своя живот, въпреки страшните събития. Много от тези български граждани са и строителите на днешната държава Израел. И все пак не трябва да забравяме, че 11 343 евреи от Беломорска Тракия и Македония бяха депортирани в Аушвиц и Треблинка. От тях са оцелели само 12 души. 

10 март е Ден на спомена - спомен за един добродетелен акт на милосърдие и съпричастност, но и спомен за онези, които не бяха спасени.