Протест на земеделските производители се провежда в цялата страна. Блокада има на повече от 40 важни пътни точки и гранични пунктове, съобщиха от Българския фермерски съюз. Протестът ще се пренесе утре, 19 септември, в София, информира БТА.
БУЛФОТО
Ръководството на Българския фермерски съюз се събра на летището в Бяла Слатина, където е извадена агротехника от района. "Извиняваме се на гражданите и предупреждаваме да отложат планирани пътувания на 18 и 19 септември, тъй като ще бъдат затворени главни пътища в цялата страна", каза Георги Стоянов, председател на Съюза. В протеста участват над 26 браншови организации от целия сектор.
Инициативният комитет за провеждане на безсрочните ефективни протестни действия за спасяване на българското земеделие настоява вниманието да не се фокусира изцяло към зърнопроизводителите, тъй като в протестните действия се включва целият бранш, включително животновъди, пчелари, производители на плодове и зеленчуци, се посочва в съобщението.
БУЛФОТО
По думите на Стоянов ефективните протестни действия ще продължат до изпълнението на всички искания. Към правителството браншът има пет искания - да продължи забраната за внос на земеделски стоки от Украйна, като се разшири с вето и върху плодове, зеленчуци месо, мляко и мед, до 30 септември на фермерите да бъде платен пълният размер на компенсации на загубите заради войната в Украйна, държавната помощ за пропадналите от природни бедствия площи да бъде незабавно платена. Протестиращите искат също допълнителни средства за държавни помощи и облекчаване на условията по интервенциите от Стратегическия план.
Ключовите точки, които ще бъдат блокирани са следните:
- Югоизточна България: Петолъчката, кръговото на Ахелой, Варна–Бургас (след магистралата, отбивката за Аврен), детелината Сливен-Ямбол;
- Централна южна България: с. Труд, Стара Загора (квартал Кольо Ганчев, Лукойл летище), детелина на път I-5 (Стара Загора-Хасково) и I-8 (Пловдив-Свиленград);
- Североизточна България: Кардам, Дуранкулак, кръговото на Балчик, Карапелит, Тутракан, Разград, Шумен (бензиностанция Петрол), Силистра;
- Централна северна България: детелината на с. Ясен (на главен път Плевен-Русе), Дунав мост, началото на автомагистрала Хемус (посока Варна-София), с. Горна Студена;
- Северозападна България: Бяла Слатина, Видин мост, път (Е79) между с. Крапчене и Монтана;
- Югозападна България: Кюстендил (мотел с. Ябълково), Радомир (Т МАРКЕТ), Земен – Лобош, Ковачевци-Лобуш, Сапарева баня (летището), Дупница - с. Пиперево, Перник (спортна зала "Борис Гюдеров"), Брезник (ул. "Ангел Коцелянов");
- Южна България: Кресна, Драгоман - КГП Калотина.
До решението за протестни действия се стигна миналата седмица след национална среща в Арбанаси, в която участваха представители на 26 браншови организации от сектор "Земеделие". То беше провокирано от приетото в Комисията по икономическа политика и иновации, а впоследствие и в парламента решение да отпадне на забраната за внос на определени продукти - пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе, с произход от Украйна след 15 септември 2023 г.
Земеделци протестираха в цялата страна
Извънредната мярка за забрана за внос в България, Полша, Унгария, Румъния и Словакия на гореизброените продукти беше въведена от Европейската комисия след протести на фермери в тези държави. Според мярката през тези страни можеше да преминават транзитно пшеница, рапица, слънчоглед и царевица, но не и да се предлагат на техните вътрешни пазари.
Европейската комисия съобщи в петък, че няма да удължи временните ограничения за земеделския внос от Украйна. След края на този срок Украйна се съгласява да въведе мерки за избягване на затрудненията на европейския пазар, се посочва в съобщението.
Заключението на комисията е, че са отпаднали трудностите, изпитвани до неотдавна от България, Румъния, Словакия, Полша и Унгария. ЕК и засегнатите държави от ЕС, Украйна и Молдова са се договорили Киев да въведе в следващите 30 дни лицензи за износ на земеделски стоки. Украинската страна се е ангажирала да следи износа на четири групи стоки, за да предотврати изкривяване на пазара в съседните държави от ЕС.
ЕК ще се въздържа от налагане на ограничения, докато мерките на Украйна са в сила и работят напълно, се отбелязва в съобщението.
Непосредствено след оповестяването на решението, Полша, Унгария и Словакия наложиха едностранно забрана на вноса на зърно от Украйна, предаде Ройтерс, като се позова на техни официални изявления.
По-късно днес в Брюксел започва двудневна среща на министрите на земеделието и рибарството от ЕС. От българска страна ще участва заместник-министърът на земеделието и храните доц. Деян Стратев. Министрите ще обсъждат въпроси, свързани с опазването, устойчивото управление и възстановяване на почвите в ЕС. Дългосрочната визия за бъдещето на селските райони на територията на Съюза е тема, които също ще се дискутира. Очаква се и разглеждане на позиции на държавите членки, свързани с търговията в селското стопанство.
Протестите у нас
Според председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Илия Проданов Народното събрание със своето решение е направило огромна услуга на земеделския сектор, като е обединило абсолютно всички браншови организации. Той подчерта, че предстоящите протести ще бъдат също обединение на всички, които имат общо със земеделието в България.
Вчера Проданов подаде оставка като съветник на земеделския министър Кирил Вътев. По думите му решението да поеме поста на съветник на министъра е било колективно на асоциацията, колективно е и решението за оставката. Фокусът сега трябва да e върху това колко много нерешени проблеми има в сектор "Селско стопанство".
В събота премиерът Николай Денков отправи втора покана за среща с представители на сектора, след като от бранша отклониха първата. Пред журналисти той заяви, че аргументите, които зърнопроизводителите използват, за да протестират, са напълно несъстоятелни. Денков подчерта, че връзката и диалогът се късат от страна на недоволните, които първо са отказали среща със земеделския министър Кирил Вътев, а после и със самия него.
"През последните два дни те започнаха да се държат като терористи. Използват фалшиви аргументи, поставят искания - незабавно да се случи това, ако не го направите, ще блокираме държавата. Аз с терористи не преговарям", каза премиерът.
По-късно през деня министър-председателят обяви, че ще покани за втори път на среща представители на зърнопроизводителите и не вижда основания за отказ от тяхна страна. "Проблемите не се решават със заплахи и стачки, а когато се седне на масата и се обсъждат конкретни числа, кой какво е получил, какво е загубил и какво очаква", посочи премиерът. Министър-председателят не вижда причина за оставка на земеделския министър. Денков посочи, че Вътев се намира под изключителен натиск и е добър експерт.
Думите на министър-председателя предизвикаха реакцията на бранша, а от Българския фермерски съюз (БФС) изпратиха своя позиция до медиите.
"Остро осъждаме използваната квалификация от премиера акад. Николай Денков, че земеделските производители са терористи затова, че отстояват правата си. Протестите са демократично средство за изразяване на позиция и защита на интересите във всяка страна - член на ЕС", пишат в позицията си от организацията.
"Правителството и земеделският министър Кирил Вътев вече 100 дни отказват да си говорят с браншовите организации за проблемите и оказването на помощ. Изцяло имаше липса на комуникация. Решиха да седнат на масата за преговори, когато дойде време за протести", коментира Георги Стоянов, председател на БФС, цитиран в съобщението. Според него заради липсата на диалог целият сектор излиза заедно на общ протест.
Протестиращите имат пет основни искания към управляващите.
На първо място това е продължаване на забраната за внос на слънчоглед, пшеница, царевица и рапица от Украйна и въвеждане на забрана за внос на нерафинирано олио, пресни и замразени плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, живи животни, мед и пчелни продукти от Украйна, както и завишаване на контрола на произхода, качеството и безопасността на вноса на селскостопански продукти в страната.
Земеделската общност настоява също за изплащане към земеделските производители до 30 септември т.г. на пълния размер на компенсациите за повишените разходи за производство вследствие на войната в Украйна и отпадане на тавана на помощта, както и за незабавно изплащане на държавната помощ за компенсиране на земеделските производители със 100 процента пропаднали площи.
Сред исканията е и осигуряване на необходимите средства за пренотифициране на съществуващи държавни помощи и за нови държавни помощи, включително за минимални помощи "де минимис" за производителите на грозде, картофи, малини, оранжерийна продукция и тютюн и за животновъдите и производителите на пчелен мед.
Инициативният комитет поставя като искане и облекчаването на условията по интервенциите по Стратегическия план на Общата селскостопанска политика (ОСП) с оглед доказване на произведената продукция по интервенциите за обвързано с производството подпомагане. В приетата декларация се настоява за изплащане на държавната помощ за производители със 100 процента пропаднали площи и за нови размери на помощите за инвестиции и за "де минимис".
От сектора припомниха, че регистрираните земеделски производители са 70 000, но заедно със сезонните работници заетите с тази дейност достигат до един милион души.
Инициативният комитет настоява за разписани ясни ангажименти с конкретни срокове за изпълнение на исканията, като заявява, че ефективните протестни действия ще продължат до изпълнението на всички искания на земеделския сектор.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
