Космическата агенция на Индия се опитва да приземи кораб на южния полюс на Луната – мисия, която би могла да подсили космическите амбиции на страната и да разшири познанията за лунния воден лед, който може да се окаже един от най-ценните ресурси на спътника на Земята, съобщават от Darik Business Review.
Ето какво се знае за наличието на замръзнала вода на Луната и защо космически агенции и частни компании гледат на нея като на ключ към създаването на лунна колония, към добива на ресурси на Луната и към потенциалните мисии до Марс.
Дългоочакваната лунна мисия на Индия Чандраян-3 беше насрочена за 14 юли 2023 г. Съветският съюз, САЩ и Китай са единствените три държави, които са осъществявали успешно меки кацания на Луната.
Как учените откриват вода на Луната?
Още през 60-те години на миналия век, преди първото кацане на американската космическа мисия Аполо, учени предполагат, че на Луната може да има вода. Проби от екипажите на мисията, които са върнати за анализ в края на 60-те и началото на 70-те години, изглеждат сухи.
През 2008 г. изследователи от университета Браун преразглеждат тези проби с нова технология и установяват наличието на водород в малки частици вулканично стъкло.
През 2009 г. инструмент на НАСА на борда на сондата Чандраян-1 на Индийската организация за космически изследвания (ISRO) засича вода на повърхността на Луната.
През същата година друга сонда на НАСА, която достига до южния полюс, намира вода под лунната повърхност. Предишна мисия на име Lunar Prospector от 1998 г. намира доказателства, че сенчестите кратери на южния полюс на Луната са с най-голяма концентрация на воден лед.
Защо водата на Луната е важна?
Учените се интересуват от „джобовете“ от древен воден лед, защото те биха могли да предоставят данни за лунните вулкани, за материалите, които комети и астероиди носят на Земята, както и за произхода на океаните.
Ако водният лед съществува в достатъчни количества, той може да бъде източник на питейна вода за изследването на Луната и за охлаждане на използваното оборудване.
Той също така може да бъде разграден за производството на водород за гориво и кислород за дишане, което да подпомогне мисии до Марс и добива на ресурси на Луната.
„Договорът за Космоса“ на ООН от 1967 г. забранява на която и да е нация да претендира за собственост над Луната. В него обаче няма разпоредба, която да забранява търговските дейности.
Споразуменията Артемида, с основен инициатор САЩ, предвиждат установяването на набор от принципи за изследването на Луната и използването на нейните ресурси, като към тях досега са се присъединили 27 държави. Китай и Русия не са сред тях.
Защо достигането до южния полюс на Луната е особено сложно?
В миналото е имало и неуспешни опити за кацане на Луната. Руският космически кораб Луна-25 трябваше да се приземи на нея тази седмица, но се разби в неделя.
Южният полюс, който се намира далече от екваториалния район, който беше цел на предишни мисии, в това число и кацането на Аполо с екипаж, е осеян от кратери и дълбоки падини.
Мисията Чандраян-3 на ISRO трябва да кацне в сряда, обявиха от индийската космическа агенция. Предишна индийска мисия претърпя неуспех през 2019 г. в опита си да се приземи близо до района, към който се е насочила и Чандраян-3.
САЩ и Китай също имат планирани мисии до южния полюс на Луната.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
