"От 2007 г., откакто влязохме в ЕС, нещата не са се променили – въпреки увеличаващият се икономически растеж, нещата не се превеждат в реален и конкретен смисъл за хората. Това показват и данните за неравенството за България, които остават най-високи в ЕС".
Това коментира в предаването "Кой говори?" по Дарик радио Росица Кратункова, служител по застъпничество и комуникация към Международната организация „Лекари на света“ за здравните права на българите.
От колко пари има нужда човек, за да е щастлив?
"Това се опитахме да покажем – че не самите хора са виновни за бедността, а напротив – има структурни причини така да се получават нешата, че някои да не могат да си позволят кисело мляко и хляб, а други да могат да си позволят твърде много", посочи още тя.
НОВИЯТ ЕПИЗОД ОТ "ЗДРАВЕ НА ФОКУС":
По думите на Росица Кратунковава в България има едва около 8% домакинства, които имат твърде ниска интензивност на труда. В същото време 1/3 от населението живее в бедност, което показва, че въпреки някаква заетост или доходоносна дейност, тези доходи не са достатъчни за покриване на основни нужди.
Българите все още вярват най-много на парите в брой
"Има различни аспекти на бедността, не само липсата на доходи, а например и достъпът до здравни грижи, достъпът до жилище", каза още Росица Кратункова.
Мария Чипилева, главен редактор на сайта clinica.bg потвърди думите й, че в България човек може да работи и да бъде беден, което според нея означава, че има несправедливо разпределение на финансовите ресурси.
"В здравната система у нас всяка година се акумулират безкрайно много средства от здравни вноски, но доколо справедливо се разходват те е един много актуален въпрос", коментира Мария Чипилева.
Междувременно във вторник се проведе пресконференция на КНСБ
и КТ "Подкрепа", на която бяха обявени съвместни действия и
искания за ръст на доходите, мерки за овладяване на кризата и
запазване на заетостта.
Синдикатите искат 20% повишаване на доходите на работниците
На пресконференцията стана ясно, че синдикатите искат повишаване на доходите на работниците поне с 20% в сравнение с 2021 г. и вдигане на минималната работна заплата до минимум 850 лева от следващата година.
Пламен Димитров от КНСБ коментира, че само по този начин българите могат да посрещнат поне до някаква степен инфлацията. Синдикатите поискаха още преосмисляне на плановете за намаляване на въглеродните емисии с 40% до 2026 година, защото това би означавало затваряне на комплекса Марица Изток и енергийна криза.
В пресконференцията участваха президентите на КНСБ Пламен Димитров и на КТ Подкрепа Димитър Манолов, вицепрезидентите на КНСБ, директорът на ИССИ Любослав Костов, икономическият съветник на президента на КТ Подкрепа Ваня Григорова и лидери на федерации към двете конфедерации.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Darik.bg на живо:
Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук
За забавни видеа ни последвайте в TikTok
Следвайте ни и в Инстаграм
