Гого Лозанов е мъдър човек, от медии разбира много, та затова не можах да повярвам, когато четох неговия анализ „Този път нещо ще се случи“. Силно учуден бях и от десетките колеги и приятели, репостнали новината, дълбоко убедени, че точно така ще стане и предстои промяна първо в законодателството, а после и в мисленето (ха-ха-ха) на пускащите унизителни, гнусни пасквили по политически, бизнес и друг повод, както и снимки, очернящи някого.

„Сега ще разберем дали на силно замърсената публична среда в България са ѝ останали някакви съпротивителни сили“ прогнозира мъдрият Лозанов. Имам готов отговор – „Не са й. Отдавна не.“ Подобие на тях беше декларацията от няколко медии в стил „Не може така, вече не се търпи, това трябва да спре“, чиито последствия са равни точно на нула. Тя стигна до платформата за масова истерия и лицемерие Фейсбук, където се мултиплицира, предизвика няколко стотици коментари. Кои от хора повече в час, кои от полуграмотни любители на морала, зловещо громящи въпросните разкрачени снимки на годеницата на кандидата за кмет на София, но със сатанинска радост доволно разлистващи ги. Аз ги видях веднъж. Ми, гледал съм доста по-качествено порно. Но не затова говоря.

След въпросната гадост нищо няма да се случи, гарантирам ви. Помните ли Етичния кодекс на българските медии от 2004 година? Глава 2, точка 3, алинея 3: „Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност.“ Познавам десетки колеги, които веднага след гръмкото подписване бяха изпратени от главните си редактори на звънене по вратите на загиналите в Кербала с уникалните журналистически въпроси „Какъв човек беше той?“ „Как се чувствате в момента?“ Питайте какво им е било на репортерите, изпратени до домовете на моряците от „Ванеса“, които се удавиха в Керченския пролив през 2008 година със задача за екстремна дописка, целяща да счупи конкуренцията.

Тогава у тях все още имаше почтеност. Накарала ги да изключат диктофоните при гледката на обезумели от скръб роднини и да се върнат в редакциите без нищо. Как и защо не са ги уволнили шефовете им, нямам обяснение. Тоест, имам – у босовете им също е щракнало нещо Човешко. Което у поместилите гнусните снимки напълно липсва. То не съществува и в мисленето на много други като тях от „силно замърсената публична среда“ в България.

Ето защо ви казвам. Нищо няма да се случи.