Вярно ли е, че езикът, който говоря, оформя мислите ми?
Хората си задават този въпрос от стотици години, пише Linguisticsociety. Лингвистите обръщат специално внимание на него от 40-те години на миналия век, когато лингвист на име Бенджамин Лий Уорф изучава хопи, индиански език, говорен в Североизточна Аризона. Въз основа на своите изследвания Уорф твърди, че говорещите хопи и говорещите английски виждат света по различен начин поради разликите в техния език.
Това, което научихме е, че отговорът на този въпрос е сложен. До известна степен това е въпрос на кокошка и яйце: Не можете ли да мислите за неща, за които нямате думи, или ви липсват думи за тях, защото не мислите за тях? Част от проблема е, че има нещо повече от език и мисъл; има и култура. Вашата култура – традициите, начинът на живот, навиците и така нататък, които сте взели от хората, с които живеете и с които общувате, оформя начина, по който мислите, а също и начина, по който говорите.
Бежанци от войната в Украйна учат български език
Има език, наречен Guugu Yimithirr (говорен в Северен Куинсланд, Австралия), който няма думи като ляво и дясно или предно и задно. Там се използват езинствено думите за посоките на света (изток, запад, север, юг). Така те никога не биха казали, че момче стои пред къщата; вместо това биха казали, че той стои (например) източно от къщата.
Езикът ни е повлиял на начина ни на мислене? Или разликата в културните навици е повлияла както на мислите, така и на езика ни? Най-вероятно културата, мисловните навици и езикът са израснали заедно.
Отличиха победителите в състезанието “Бъди грамотен”
Проблемът също не е ограничен до отделни думи. На български език формата на глагола в изречението показва дали то описва минало, или настоящо събитие. Хопи не изисква това; вместо това формите на неговите глаголи разказват как говорещият е узнал информацията, така че информацията никога не се получава от първа ръка, а от този, който я преразказва.
Обектите се третират по различен начин и от синтаксиса на различните езици. На български някои съществителни (като стол) са "изброими" и могат да бъдат направени в множествено число (столове), докато други не могат ("брашно", не може да стане "брашна"). Други езици като японския не правят това разграничение; вместо това за всички съществителни се използват класификатори като cup of.
На 21 март 1922 г. е приет Закон за общ български правопис
Ето още един пример. Уорф каза, че тъй като английският, както и българският език третират времето като разделено на части, които могат да бъдат преброени - три дни, четири минути, половин час - говорещите английски или български език са склонни да третират времето като група от обекти - секунди, минути, часове, вместо като плавен непрекъснат поток. Това, казва той, ни кара да мислим, че времето е „нещо“, което може да бъде спестено, пропиляно или изгубено. Хопите не говорят за времето по този начин и затова мислят за него другояче; за тях това е непрекъснат цикъл, но това не означава непременно, че езикът ни е наложил определен възглед за времето.
Българският език набира все по-голяма популярност сред търговците в Турция
Хората мислят на някой език, нали?
През голяма част от времето, да, но невинаги. Можете лесно да получите мисловни образи и усещания, които биха били трудни за описание с думи. Можете да мислите за звука на симфония, формата на круша или миризмата на чеснов хляб. Нито една от тези мисли не изисква език.
Значи е възможно да мисля за нещо, дори и да нямам дума за това?
Да. Вземете например цветовете. Има безкраен брой различни цветове и не всички имат собствени имена. Ако имате кутия с червена боя и бавно добавите синьо към нея, капка по капка, тя много бавно ще се промени до червеникаво лилаво, след това лилаво, след това синкаво лилаво. Всяка капка ще промени цвета съвсем леко, но няма момент, в който рязко да спре да бъде червена и да стане лилава. Цветовият спектър е непрекъснат. Езикът ни обаче не е непрекъснат. Нашият език ни кара да разделяме цветовия спектър на „червено“, „лилаво“ и т.н.
Хората с високо IQ са по-щастливи, когато са сами
Даните от Нова Гвинея имат само два основни цветови термина в техния език, един за „тъмни“ цветове (включително синьо и зелено) и един за „светли“ цветове (включително жълто и червено). Техният език разделя цветовия спектър по различен начин от нашия, но това не означава, че те не могат да видят разликата между жълто и червено.
На руски има две различни думи за светлосиньо и тъмносиньо. Това означава ли, че рускоговорящите ги смятат за „различни“ цветове, докато наличието на една дума (синьо) кара българите да ги мислят за еднакви? Може би. Смятате ли, че червеното и розовото са различни цветове? Ако е така, може да сте под влиянието на вашия език; в крайна сметка розовото наистина е просто светло червено.
Класация на FSI: българският език е сред най-трудните в света
Така че нашият език не ни принуждава да виждаме само това, за което ни дава думи, но може да повлияе на това как поставяме нещата в групи.
С други думи, влиянието на езика не е толкова върху това за какво можем да мислим или дори върху това, за което мислим, а по-скоро върху това как разделяме реалността на категории и ги етикетираме. И в това нашият език и нашите мисли вероятно са силно повлияни от нашата култура.
Радев: Буквите, езикът и културата са нашият общ дом
Какво да кажем за всички тези ескимоски думи за сняг?
Може би сте чували, че ескимосите имат десетки (или дори стотици) думи за сняг. Хората често използват това твърдение, за да покажат, че начинът, по който гледаме на света, и начинът, по който говорим за него, са тясно свързани, но просто не е вярно, че ескимосите имат изключително много думи за сняг. Първо, не съществува само един ескимосски език; хората, които наричаме „ескимоси“, говорят различни езици в езиковите семейства на инуитите и юпик. И дори да изберем един диалект на един език, няма да намерим много доказателства, че той има повече думи за сняг, отколкото нашия език. Ескимоските езици имат много повече словообразуващи процеси, отколкото английският нпаример, така че една единствена „коренна“ дума (като сняг) може да бъде основа за стотици сродни думи. Едва ли изглежда честно да броим всяка от тях поотделно. Ако преброите само корените, ще откриете, че тези езици не са толкова различни от английския.
Градската художествена галерия с приз „Музей на годината“
Значи изучаването на различен език няма да промени начина, по който мисля?
Всъщност не, но ако новият език е много различен от вашия собствен, може да ви даде известна представа за друга култура и друг начин на живот.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Четете актуалните новини за предсрочните парламентарни избори, анализи, коментари и всичко от деня на вота:
Още по темата
- Може ли всеки да бъде богат и да се радва на изобилието в живота? - ще разберете от „Богатството ни приляга“
- 43 трупи ще играят театър на 4 чужди езика във Велинград
- Силата на позитивното мислене: Как да привлечем успеха и щастието в живота си
- Във Враца откриха Академия Аркобалено - занималня с чуждоезиково обучение за деца от началното училище