Мисленето на парче и разнопосочните решения без цялостна визия са един от основните проблеми в сферата на образованието. Това коментираха в ефира на Дарик Светлана Михайлова от Центъра за творческо обучение и Иван Господинов – председател на УС на Сдружение „Образование без раници”.
В навечерието на 15 септември двамата гостуваха в предаването „Властта на гражданите…или какво можем заедно”.
Ролята на гражданския сектор за промяната в образованието
Светлана Михайлова и Иван Господинов подчертаха, че неправителственият сектор има доста успехи в последните години в опита да повлияе на институциите и техните решения за промяна на образованието в България.
Гражданският сектор може да повлияе на ниво политики, когато обаче има добър диалог, напомни Светлана Михайлова. И добави, че в НПО-сектора има много експерти и е въпрос на партньорство този диалог да бъде ефективен.
Според Иван Господинов НПО-секторът може да помага най-често с опита си на терен. Защото за разлика от държавната администрация не се занимава с проблемите абстрактно и документално, а директно на терен.
За Google референтните училища в България
Центърът за творческо обучение работи за увеличаване на броя на иновативните училища в България. „Училищата в страната, които работят c Google и са разпознали технологията като като водеща са много - около 500, но има училища, разпознати от Google като иновативни – т.нар. Гугъл референтни училища, които в България са 16”, каза Светлана Михайлова.
И уточни, че за целия регион на Централна и Източна Европа единствените Google референтни училища са 16 и те са в България – като в тези училища е налице трансформация изцяло на мисленето, подходите, съдържанието и присъствието на учениците.
По думите на Светлана Михайлова технологията не е просто устройството, а цялостна концепция как технологиите присъстват в училищната среда. „Технологиите са в ръцете ни ежедневно – по-важно е технологията има добавена стойност към образователния процес, а не означава просто прекарване на време пред екрана”, добави тя.
„Образование без раници”подкрепя не само учителите, учениците и родителите, но и институциите с експертен капацитет, разказа Иван Господинов. Като добави, че организацията търси модели на дигитализация, които са ефективни и качествени, като залага и на обученията с учители.
Сред проблемите – пропуските по време на Ковид-пандемията и украинските деца
Светлана Михайлова подчерта, проблемите в образованието са много комплексни. „Всяко училище и всеки регион имат своя специфика за решаване, но това може да бъде и силата на училището. Защото то може да идентифицира проблемите и има шанса да изпревари понякога политиките – то е гъвкаво и може да направи така, че да изпревари голяма част от политическите решения в сферата на образованието”, смята тя.
По думите на Иван Господинов все още не е даден отговор на въпросите колко, кои са и къде са пропуските, които останаха след Ковид-пандемията. „Може да де окаже, че вече е късно да говорим по този въпрос. Както и по въпроса как ще се наваксват тези пропуски”, добави той. И отбеляза, че темата за социалните умения и емоционалното състояние на учениците много често се измества от въпроса за успеха и резултатите в училище.
Според Светлана Михайлова от Центъра за творческо обучение много въпроси стоят без отговор, като например къде са украинските деца в системата. „Постковидните пропуски са друга огромна тема, отделно предстои да завърши първия випуск, който е изцяло по новите програми по новия закон от 2016 г. и би било чудесно да имаме един анализ какво се е случило и какво трябва да се промени”, каза още тя.
Почти половината от учениците не се справят със задачи, близки до реалния живот
Като цяло обществото ни е функционално неграмотно и не е изненада, че почти половината от учениците на 15 години са функционално неграмотни, коментира Иван Господинов по повод данни от преучване. По думите му това означава, че тези ученици не могат да се справят със задачи, много по-близки до реалния живот, отколкото до учебното съдържание.
„За съжаление и училището не очаква това от тях – това е структурен проблем и трябва някой с визия да работи по този проблем”, смята Иван Господинов.
Това, което притеснява Светлана Михайлова е липсата на цялостна картина, мисленето на парче в тази област, което не сработва в дългосрочен план. „Години наред се говори за изработване на стратегия за качеството на образование – която да зададе критериите, с които да измерим какво е добро и качествено образование. Разнопосочните и хаотични действия без цялостна концепция са най-голям проблем”, обясни тя.
За добродетелите или на какво не учат децата в училище
В репортаж за предаването разказахме как вече 12 години фондация „Благотворител” учи деца и ученици на добродетели и ценности – твърде дефицитни в цялото общество, но особено необходими на фона на агресията в училище.
„Грамотността не е само функционална, тя е и емоционална – в отношението ни с другите и децата е добре да практикуват добродетели ежедневно. Това е един пример, как една гражданска организация като фондация „Благотворител” запълва един дефицит и прави училището по-добро място”, каза в коментар на репортажа Светлана Михайлова.
Иван Господинов посочи, че някои от добродетелите се учат в часовете по философия от по-големите ученици, но въпросът е в практикуването на тези добродетели. „Добродетелите трябва да се възпитават в семейството и в обществото, а в училище трябва да се практикуват и преживяват. Защото каквото и да се преподава на един ученик, ако той не го практикува, ако не вижда примери на честност в училище, трудно ще вярва в смисъла на тези добродетели”, коментира той.
Чуйте целия разговор в ефира на Дарик.
