Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

Доброволчеството и опита на родните доброволци в мисии в чужбина – това е темата на предаването днес.

В студиото гостуват Мария Петрова - доброволец и водещ на „ДОБРОкаст“, първия подкаст за доброто в България и Радослав Георгиев, също доброволец с опит в мисии зад граница.

В репортаж ви разказваме за Кристиан Либих, който преди година влиза като доброволец в COVID-отделение в Александровска болница. Той има опит като парамедик във Великобриатния и вече е част от екипа на болницата. Зад гърба си обаче Кристиан има и опит като доброволец в Африка, Централна Америка и Индия. В България той продължава с доброволчеството и спасителните мисии, в които участва, защото ги приема като призвание.

Мария Петрова и Радослав Георгиев разказаха как доброволчеството вдъхновява и променя съдби. За тях то е безценен опит и среща с различни култури. Обясниха и за опита на другите държави и приемащите там неправителствени организации в подготовката и провеждането на мисии, в които участват доброволци от цял свят.

Среща ги работата им като доброволци в Турция

Двамата разказаха за проект в Турция, в който са участвали като доброволци и който е бил посветен на включването на  хората с увреждания. Участниците са били от над 12 държави. Задачата им е била да подготвят фестивал, в който да се вклчат всички независимо от физическите или менталните им увреждания.

Равенството между всички нас беше това, което ни обединяваше, разказа Радослав, който заминава за участие в проекта в Турция веднага след гимназията. Той призна, че е плакал първите дни, защото една от доброволките – момиче от Беларус е била там в инвалидна количка. „Плаках не от тъга или от съжаление, а от това че човек в неравностойно положение е успял да надмогне себе си и да помага на другите“, обясни Радослав Георгиев.

Проектът в Турция начертава и бъдещето му, защото в момента той учи „Специална педагогика“ в Софийския университет.

Доброволчеството развито в страни с голяма младежка безработица

Мария е доброволствала не само в Турция. Няколко пъти е била в Италия, има опит и в Испания. Доброволческата култура е много развита в държави като Испания и Италия, където е много висока младежката безработица, разказа тя.

Мария разказа, че в Турция специално е видяла много силни социални проекти, в които участват доброволци. „Проектите бяха издържани, имат конкретна цел, проследява се дали тази цел се осъществява“, обясни тя и допълни, че грижата там за възрастните хора и хората с увреждания е на високо ниво и наистина държавата и неправителственият сектор помагат сериозно на тези уязвими групи.

Това го виждахме и на село и в големия град. Една държава можеш да я познаеш по отношението към възрастните хора и към покойните – категорично в Турция се полагат невероятни грижи и са много по-напред от нас, обясни Мария Петрова.

В Турция държавата и неправителствените организации вървят в една посока - докато в България там, където държавата не успява да покрие нужди в определени сектори и сфери, се разчита на доброволците, допълни още тя, сравнявайки двете страни.

В Европа да си доброволец е предимство при наемането на работа

По думите на Мария има разлика между доброволчеството и спорадични каузи,благотворително.  „Доброволчеството е много сходно с работно място, защото когато става въпрос за европейски доброволец, имаш работно време, право на отпуск, която може да се вземе, ако проектът е по-дълъг, има минимално заплащане за покриване на нуждите за пребиваването в съответната държава. Има и културна насоченост, защото има и задължителни езикови курсове, поясни тя.

Според нея в един бъдещ закон за доброволчеството, който все още липсва в България, трябва да има регистър за доброволците. Според нея е нужен и единен портал, в който всички да имат равен достъп до информация – и тези от големите и тези от малките населени места.

Все още ниският процент на активните доброволци в България тя си обяснява и с липсата на достатъчна информираност. „Иска ми се в България и в малките населени места да има по-активни граждани и групи“, каза Мария. Тя напомни, че в повечето държави в Европа е ясно регламентирано, че при кандидатстване за работа, с предимство са тези, които са влагали времето и труда си безкористно.

"Да правиш добро е просто да бъдеш човек"

Мария, която доброволства от 19-годишна, казва, че в началото не си е задавала въпроса защо го прави. „Това е нещо, което се възпитава. Казвала съм, че ще бъда вечната доброволка, но не искам да бъда категоризирана като доброволка, защото да правиш добро е да бъдеш човек“, допълва тя.

"Осиновено дете съм и животът ми е бил прекрасен, не съм бил лишен от нищо. Чувствам се длъжен не само към себе си, но и към обществото – да помогна и да дам нещо, което аз съм имал щастието да получа", призна Радослав. Който вече мисли за следващото предизвикателство – мисия като доброволец  в интернат за деца с увреждания в Русия.

Чуйте разговора в студиото и репортажа по темата.