Политическият сезон беше развитие в застой. Това коментира пред Дарик политологът Калоян Велчев, който направи обстойна равносметка на приключилия парламентарен сезон. Според него правителството оцелява стабилно, но политическата култура деградира, а парламентаризмът се сблъсква с предизвикателства.

По думите му сегашното правителство, оглавявано от Росен Желязков, е на път да се превърне в най-дълго управлявалото редовно правителство след третия кабинет на Борисов. „Ако изкара поне година, това само по себе си ще бъде постижение“, смята политологът.

Еврозоната като символен успех

Велчев посочи, че най-значимото постижение на кабинета до момента е напредъкът по приемането на еврото. „Това е победа на цялостната политика на България, не единствено на кабинета Желязков“, уточни той и припомни, че дори служебните кабинети на Румен Радев са работили по темата, макар президентът впоследствие да се е дистанцирал от този приоритет.

Парламентът като сцена за TikTok и скандали

Велчев обърна внимание на качеството на парламентарния живот, който по думите му се е променил драстично:

„Виждаме все повече обиди, все повече сблъсъци, все повече окупирания на трибуната и дори физическо напрежение в залата.“

Той свърза това с голямата фрагментация в Народното събрание, където новите формации изграждат своята идентичност чрез радикално поведение. „Парламентарната трибуна се превърна в театрална сцена. Шумът носи видимост и политически дивиденти, особено в социалните мрежи като TikTok“, обясни Велчев, давайки пример с партии като „МЕЧ“ и „Възраждане“.

Според него този тип политическо говорене подкопава доверието в институциите и отблъсква гражданите от урните.

Две опозиции и обезценени вотoве на недоверие

Политологът коментира и серията от вотове на недоверие, които не успяха да свалят правителството. „Това е по-видимото измерение на обезценяването на някои парламентарни инструменти“, посочи той. Според него в момента в парламента има две различни опозиции:

  • Системна опозиция – в лицето на ПП-ДБ, която се противопоставя чрез конкретни политики;
  • Антисистемна опозиция – съставена от новите формации и „Възраждане“, които целят делегитимиране на парламентаризма.

„Най-важното, което ни показаха вотовете, е, че мнозинството се крепи от ДПС - Ново начало. Без подкрепата на Пеевски кабинетът не би могъл да продължава да функционира“, подчерта Велчев.

Демокрацията под обстрел и асиметрия в политическия процес

Велчев предупреди, че демокрацията у нас е под натиск, а институциите изглеждат инструментализирани:

„Институциите не работят за всички, а за конкретни хора и техните интереси. Прокуратурата все повече се използва като политически инструмент за репресии.“

Той даде примери с арестите на кметове и висящите казуси срещу представители на опозицията: „Това формира страх и прави много трудно влизането в политиката на нови хора. Създава асиметрия между управляващи и опозиция.“

Бъдещето на ПП-ДБ и президентските избори

Политологът коментира и перспективите пред коалицията ПП-ДБ, която според него ще трябва да изработи по-ясен механизъм за вземане на решения и дори да излъчи общ лидер. „Президентските избори могат да се окажат тест дали коалицията може да остане заедно или ще се разпадне“, смята Велчев.

Относно кандидатурите за президент от страна на БСП, той посочи Илияна Йотова като „доста сериозен и опитен политически играч“, но подчерта, че шансът ѝ е минимален, ако бъде подкрепена само от социалистите, чиито електорални нива са около 6–7%.

За президента Румен Радев политологът беше скептичен относно създаването на нов политически проект: „Историческият шанс беше преди години. Добър момент за пускане на проект постепенно започва да отминава.“

Гледайте цялото интервю в прикаченото видео.