Българският евродепутат Кристиан Вигенин участва в дебата в Европейския парламент в Страсбург, посветен на ескалацията на напрежението в Близкия изток и възможната роля на Европейския съюз за деескалация на конфликта. Темата предизвика сериозни дискусии сред евродепутатите, които обсъдиха как ЕС може да допринесе за дипломатическо решение, както и какви ще бъдат последиците за Европа – от енергийните доставки до риска от нова миграционна вълна. В рамките на дебата бяха поставени въпроси за необходимостта от по-ясна и единна позиция на Европейския съюз по отношение на конфликта и за ролята на европейските институции в усилията за стабилизиране на региона.

БНТ: Господин Вигенин, реално след този дебат в Европейския парламент каква трябва да бъде ролята на ЕС за деескалация на напрежението в Близкия изток и има ли механизми, с които Европа може да влияе върху мирния процес? До каква степен трябва да можем да стигнем до обща позиция?

Криситиан Вигенин - евродепутат: За съжаление това, което чух днес от Урсула фон дер Лайен, бяха възможни мерки, които да облекчат проблемите, които възникват за Европа и европейските граждани. И доста обяснения в тази посока, които всъщност показват една безпомощност на ЕС да реагира единно и да заяви категорично, че тази война трябва да спре.

За съжаление виждаме, че това е пореден конфликт, който започва от други, а цената плаща Европа и европейските граждани, защото цените на горивата растат, създават се сериозни рискове за мигрантска вълна, за разширяване на конфликт, който е близо до нас. И в тази ситуация коментираме такива странични, бих ги нарекъл, теми, вместо да се фокусираме върху конкретния въпрос.

Това, че без международна санкция се започва един военен конфликт, без ясни цели, без стратегическо виждане как ще бъде приключен и какво следва след това – ние няма да изглеждаме солидни.

- Какво е вашето мнение? Има ли шанс Европа да постигне такова единно мнение и стана ли дума точно за проблемите, които вие казахте – свързани с миграцията, с енергийните доставки?

- Аз се надявам да стигнем до единна позиция, но ми се струва, че тя ще бъде доста обтекаема, защото виждаме противоречиви мнения на различни лидери в Европейския съюз по тази тема. Очевидно това е поредният въпрос, по който ние не можем да имаме ясна, категорична и твърда позиция.

Въпреки това се надявам, че на предстоящия съвет по тази тема ще бъдем достатъчно ясни поне да поставим проблемите на европейските граждани и пред нашите партньори. Защото как става така, че се започват действия без това да бъде консултирано с Европейския съюз, без да бъде предвидена роля на Европейския съюз в това, а ние вместо да имаме една активна позиция стоим и чакаме нещо да се случи.

А що се отнася до другите въпроси – да, сигурно могат да се заделят средства да се подкрепят домакинствата, които ще пострадат най-много от високите цени. Сигурно има начин да засилим мерките по границите, така че евентуална мигрантска вълна да не стигне до Европа по начина, по който това стана преди десетина години.

Но защо отново стигаме дотук? Защо сами се поставяме в ситуацията да плащаме за грешките на други? Ето това според мен трябва да го поставим ясно и категорично. Иначе отново и отново ще бъдем жертва на собствената си слабост и нежелание да бъдем достатъчно твърди по тези теми.

- Каква според вас би могла да бъде ролята на България за постигане на такъв евентуален политически консенсус?

- Да бъдем реалисти – големите въпроси все пак трябва да бъдат решавани и съгласията по тях трябва да бъдат постигани с активното участие на най-големите страни. Но ние като държава, която е на границата, която е на евентуалния поток на емигранти, първата, която би пострадала от това, като държава, която наистина вече страда от високите цени – така или иначе на електроенергията и на горивата – а сега нещата ще се влошат, ако всичко продължава по този начин, мисля, че можем да бъдем активни.

И като посредник, като страна, която настоява за такава позиция, която иска бързо Европейският съюз да постигне такава консолидирана позиция.

Сега в момента, естествено, когато нямаме действащо правителство, което парламентът на практика от другата седмица ще спре да функционира формално, това ни поставя също в доста слаба позиция. Но въпреки всичко мисля, че и президентът, и правителството, макар и служебно, трябва да изпълнят своята роля тук.

Не можем и ние самите да стоим и да гледаме безучастно как продължават едни безкрайни дебати в Европейския съюз и не можем наистина да стигнем до консолидирана позиция, цитира БНТ.