Притчата за талантите, притчата за десетте разумни и неразумни девици, очакващи Младоженеца, и тази за праведните и неправедните – това са само част от поученията на Господ Исус Христос, свързани с Велики вторник, които пастор Живко Тончев избра за тема на своята рубрика.

Притчата за талантите разкрива как един господар, преди да замине в далечна страна вика при себе си трима от слугите си, давайки на единия 5 таланта, на другия 2 и на третия един талант, със заръката да търгуват с тях, докато той се върне.  /Ев. от Матей 25:13/

Всъщност това са били близо 10 млн. лв. днешни пари, един талант се равнява на 30 кг. злато.

„Ние всички сме различни като хора, но имаме дадени от Бога дарове. Едни имат блестящ ум, други артистичен талант, трети имат майсторски умения или просто са надарени да създават взаимоотношения… В тази притча на Господ Исус се казва, че господарят след време вика всеки един от слугите си за да им поиска сметка, какво са направили с това, което им е дал. Този, на който бяха дадени най-много беше удвоил печалбата за господаря си, вторият, който получава два таланта, беше успял да направи от тях четири таланта. Последният, на който беше дадено най-малко не беше направил нищо с даденият му талант и съответно нищо не беше спечелил с него, защото както се казва в притчата го беше заровил. Господарят му го попита, защо не е разработил това, което му е било дадено, или поне да го предаде на банкерите, за да има лихва от вложеното. И тук има въпрос и към нас днес – какво правим с нашите дарове? Използваме ли ги, оценяваме ли това, което имаме,  умножаваме ли го? Можем ли да бъдем за благословение за другите, с това, което Бог ни е дал и прославяме ли Го, чрез това, което сме получили от Него? Това са въпроси, на които всеки сам трябва да си отговори“, уточнява пастор Живко Тончев.

Той дава пример и отправя предизвикателство и с притчата за праведните и неправедните, в която Господ показва, как да служим на хората около нас, на тези, които се нуждаят или срещат липси:

„Гладен бях и ме нахранихте. Жаден бях и ме напоихте. Гол бях и ме облякохте. Болен бях и ме посетихте. В тъмница бях и ме споходихте. Тогава праведните ще попитат: Господи, кога те видяхме гладен, жаден, гол, болен или в тъмница?. А Царят в отговор ще им каже: Истина ви казвам: понеже сте направили това на един от тези Мои най-малки братя, на Мен сте го направили“ /Ев. от Матей 25:35/

„Всъщност, предизвикателството към нас хората е да следваме тези две най-основни заповеди в Писанията – да почитаме Бога и да обичаме ближния си. Дори да можем и нещо съвсем малко да сторим за хората около нас, то това е направено в името на Господа и обещанието Му е, никак няма да загубим наградата си“, споделя още пастор Тончев.

Последната притча, чрез която той оправя въпрос към хората е свързана с разумните и неразумните девици, които пазят своите светилници запалени.

Можем ли пръскаме светлина навън към хората, ако няма светлина в самите нас, от къде идва тя и как се поддържа светлината в човека – цялата тема, чуйте в звуковия файл от пастор Живко Тончев: