Минималната заплата у нас да стане 1140 лева от 2026 г., показват прогнози на Министерство на финансите. За следващата година минималното възнаграждение в страната трябва да се повиши до 933 лева, при 780 лева сега, а от началото на 2025 г. тя трябва да е вече 1033 лева. Това става ясно от указания на Министерството на финансите, които са изпратени на всички ведомства, за подготовка на бюджета за 2024 г. и актуализираните им прогнози за 2025-2026 г.

От Министерство на финансите съветват по отношение на разходите за персонал в бюджетната сфера за периода 2024-2026 г. разчетите да се изготвят на база нивото на одобрените за 2023 г., без делегираните бюджети, с отразените ефекти от допусканията за определяне на прогнозен размер на минималната работна заплата в съответствие с механизма по чл. 244 от Кодекса на труда, както следва:

  • За 2024 г. - 933 лв.
  • За 2025 г. – 1 033 лв.
  • За 2026 г. – 1 140 лв.

Това означава, че за следващите години се предвижда средно увеличение на минималната заплата с по 100 лева на година. Досега тя растеше с 50-60 лева, но след приети промени в Кодекса на труда беше променен механизмът за нейното увеличение. Той предвижда минималната заплата за страната за следващата календарна година да се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година, и не може да е по-ниска от определената за предходната година.

Така за следващата година ще има рекордно повишение на минималната заплата със 153 лева. Ръст е заложен и при минималната часова ставка, която става 5,58 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица, пише в постановлението на Министерски съвет, качено за обществено обсъждане.

Вдигането на минималната заплата касае близо половин милион българи. По данни на НСИ наетите на минимална работна заплата към първо тримесечие на 2023 г. са около 430 888 работещи, а към второто - 442 403 души, като намаляват с 5% на годишна база. 

По данни на КНСБ над 40% от всички наети у нас получават заплата до 1000 лева. Според синдикатите ръстът на минималната заплата от догодина е малко под 20%, а увеличението в ЕС на 10 страни членки е над 20%. Три от тях пък имат над 30% ръст на минималната заплата, посочват от КНСБ.

Въпреки това минималната заплата у нас изостава сериозно от тази в други европейски държави. 

От 1 април в Гърция минималната заплата стана 780 евро на месец, което е увеличение от 9,4 процента. Минималната дневна надница също се повиши, достигайки 34,84 евро, което представлява увеличение с 5,80 евро спрямо предишния ѝ размер от февруари 2019 г. Според изчисления на Министерството на труда и социалните въпроси, работниците на минимална работна заплата ще вземат 667 евро на месец след данъци и осигуровки. В страната около 585 000 работници в частния сектор получават минимална заплата.

В Полша също увеличават минималната заплата с почти 18% от догодина. След вдигането й тя става 4242 злоти (915 евро) на месец. Ако плановете на правителството бъдат осъществени, то това ще доведе до 146-процентов ръст на минималната заплата в Полша, откакто правителството на партия "Право и справедливост" дойде на власт през 2015 г.

Румъния също вдига минималната си заплата, и то още от 1 октомври. Увеличението е с 300 леи (120 лв.). Още едно, ново увеличение, ще има вероятно от 1 януари догодина. Брутната минимална работна заплата в Румъния беше увеличена на 3000 леи (1194.40 лева) от началото на тази година. 

В Германия вървят спорове относно повишението на минималните ставки. Предложенията са  Германия да повиши минималната си заплата до 12,41 евро на час от 1 януари 2024 г. Съгласно препоръките на германската комисия за минималната заплата, в която участват представители на работодателите и служителите, следващото повишаване на минималната заплата в Германия ще бъде въведено година по-късно – през 2025 г., когато почасовата ставка трябва да достигне 12,82 евро на час.  

От 1 октомври 2022 г. германските власти вдигнаха минималното заплащане от 10,45 евро на 12 евро на час. Всеки четвърти работещ в Германия получава по-малко от 14 евро на час, сочат данни на Федералната статистическа служба. Те показват още, че през октомври 2022 г. 9,3 милиона души, или 23,35 на сто от около 39,8 милиона работещи, са получавали под 14 евро на час.

Италия е сред последните пет страни  в ЕС, наред с Финландия, Швеция, Дания и Австрия, в които няма минимална заплата, а доходите се договарят единствено чрез колективно договаряне между работодателските организации и синдикати. Според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Италия е единствената страна, в която реалните заплати (като не се отчита инфлацията), са намалели между 1990 и 2020 г. (-2,9 на сто). Средната годишна брутна заплата е 28 781 евро и е под средната за ЕС.

Препоръката на ЕК страните да въведат справедливи минимални възнаграждения засега не се прилага масово, но, разбира се, в част от държавите в ЕС минималната заплата отдавна стига за приличен стандарт на живот.

Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следвайте ни в LinkedIn, Фейсбук, TikTok и Инстаграм