Македонските медии и изобщо обществеността в Северна Македония се информират за съдържанието на документите, свързани с предложението на френското председателство през това, което излиза в медиите в България. Това каза в ефира на Дарик кореспондентът на БТА в Скопие Маринела Величкова.
В радиопоредицата на Дарик „За медиите (само)критично“ тя коментира медийният отзвук в РСМ на предложението на Франция за решаване на спора между София и Скопие, като стъпка към вдигането на българското вето върху старта на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС.
„Тук стратегията на правителството беше всичко, което се случва като преговори между България и РСМ от една страна и посредничеството на ЕС от друга страна, да бъде държано в достатъчна конфиденциалност“, отбеляза Маринела Величкова.
„А когато в България стана ясно, че има предложение на френското председателство, тук тези документи така и не видяха бял свят. Македонските медии и изобщо македонската общественост се информира за съдържанието на тези документи през документите, които излизат в България в българските медии“, съобщи тя.
И в Скопие няма коментари по същество по френското предложение
По думите й както в България, така и тук коментари по същество почти няма. „Има прекалено много емоции. Базово има прекалено емоции в този спор, за да можем да очакваме, че сега – когато ситуацията е доста напрегната и на масата има конкретен документ, по който трябва да се каже „да“ или „не“ – изведнъж обществото тук и медиите изпаднаха в някакъв ступор“, каза още кореспондентът на БТА в Скопие.
„Аргументите на външният министър на РСМ Буяр Османи бяха, че в РСМ тези документи ще дойдат едва тогава, когато бъдат приети от всички държави-членки на ЕС, включително от България. Едва тогава тук ще се кажат мнението, което обаче натегна допълнително емоциите и страстите“, отбеляза Маринела Величкова.
По повод оценката на повечето политици в България, че френското предложение е добро, тя коментира, че за разлика от българските политици, които са признали и изговорили на глас, че има натиск от страна на ЕС за решаване на този проблем, в Скопие са останали с впечатление, че РСМ и преговарящите успяват да овладеят този процес.
„Очакванията бяха, че по-голямата част от исканията на страната ще влязат във формите, по които се прави медиацията на този процес - затова дойде и изненадата“, обясни Маринела Величкова.
Време има, ако се седне на принципен разговор без емоции
Според нея време има, защото френското председателство приключва в края на месеца. „Това че днес е срещата на върха ЕС- Западни Балкани, съвсем не означава, че не може да се седне на масата и да се разговаря, ако е възможно без емоции и принципно. Ако е възможно да стане ясно, че ако двама човека не са се разбрали, не могат да очакват трети да им каже този е прав, а този е крив“, отбеляза тя.
Според кореспондента на БТА в Скопие и от двете страни ще трябва да има някакви отстъпки и от двете страни ще има недоволни, но за всичко това сякаш все още не са узрели и обществата и политиците.
Маринела Величкова коментира още, че напрежението в РСМ допълнително се подклажда от опозицията, която от доста време настоява за предсрочни избори. „Напрежението се подклажда от емоции най-вече, защото тези предложения не се четат с хладен разум, а протоколът все още не е подписан – това, което тук се познава от протокола, който дойде през българските медии, все още не е окончателен документ“, напомни тя.
И подчерта, че когато става въпрос за договори, дипломация и споразумение, още повече когато всичко това е натоварено допълнително с много история, трябва наистина да се седне да се разговаря със желание. „Моето впечатление е, че няма особено желание за разговори“, посочи Величкова.
„Очакваше се, че някак някой отстрани ще реши тези проблеми – сега, когато се оказа, че този някой вижда по свой начин и според своите интереси и опит нещата, тук в РСМ се оказа, че това не се харесва особено“, бяха думите й.
В РСМ вече наричат „цензура“ спирането на „говора на омразата“
Кореспондентът на БТА в Скопие даде пример като съобщи, че в някое от публицистичните предавания в РСМ казуса с „говора на омразата“, чието спиране е едно от българските изисквания, вече се коментира като цензура. „Това пресилване на един проблем и трансформирането му води дотам, че много трудно може с хладен разум да се разсъждава по тези теми“, смята Маринела Вечичкова.
„Твърдението, че френското предложение е съгласувано в по-голяма степен със София, отколкото със Скопие, означава само, че не се познава начина, по който работи ЕС. Нещо, което базово е проблем за РСМ – правилата и начинът, по който функционира тази общност от държави малко се познава тук“, подчерта още тя.
Според нея в огромна степен начинът, по който обществото приема ситуацията зависи от начина, по който медиите я представят. „Това което наблюдавам в македонските медии – със съжаление ще го кажа, че в огромна степен присъства само и единственото едната гледна точка. Много малко са гласовете на разума, които се опитват да поставят на принципна основа онова, което се случва между двете държави и начина, по който трябва да се случват едни преговори“, обясни още Маринела Величкова.
„Емоциите не са добър съветник, когато става въпрос за интереси. Става въпрос за интересите от една страна на ЕС, от друга - на България и от трета - на РСМ. Тук трябва да бъде намерено най-малкото общо кратно, което не се решава с емоции и цветни реплики“, подчерта още тя. Като отбеляза, че за съжаление няма промяна в езика на медиите там по отношение на България.
Друг проблем - медии и общество не познават начина, по който работят институциите на ЕС
Според нея практическото непознаване в Северна Македония на начина, по който работят институциите в ЕС, на начина, по който се случват преговорите – това ще продължи да бъде проблем на обществото тук, тъкмо защото и в медиите тези говорители са относително малко. А има прекалено много емоции и прекалено едностранчив поглед към проблема.
„Повтарянето на мантрите, че РСМ е изпълнила всички критерии за началото на преговори все още не е достатъчно – трябва да е ясно какви са тези критерии, за да не се чуват реплики като тази, която чух вчера, че „с тази преговорна рамка и този протокол РСМ ще й се налага да изпълнява повече критериите на София, отколкото тези на Копенхаген“, посочи още Величкова.
По думите й това, което РСМ може да вземе, ако „тази обсесия и това недоверие по отношение на България бъде занижено, е тъкмо българският опит по отношение на преговорите. Но това според нея също изисква време и повече доверие и по-малко употреба на темата във вътрешнополитически план.
Тя разказа, че Северна Македония се сблъсква с проблемите, които има и България - от вчера тече стачка на държавната администрация, почти месец е продължила ефективна стачка и в сферата на образованието, в парламента на РСМ е внесена актуализация на бюджета, а опозицията има стратегия да блокира изцяло работата на парламента.
България не е казала своето мнение, това трябва да бъде изчакано, за да се види дали РСМ преди или след нас ще каже своето мнение по отношение на предложението на френското председателство, отбеляза още кореспондетът на БТА в Скопие.
Как се превежда на френски "гаранция-Франция" и какво забравят в Скопие и Тирана
Много български политици не знаят - още по-малко в Скопие и Тирана се знае това, че във френската конституция беше записан ясен текст, според който всяко ново разширяване на ЕС трябва да мине през референдум. При тази висока летва е абсолютно приемането на нови държави-членки.
Това коментира в ефира на Дарик Стефан Манов, който от години живее във Франция. В радиопоредицата „За медиите (само)критично” той разказа за публикациите във френските медии, свързани с френското председателство на ЕС и темата за скорошното посещение на президента Макрон в Украйна. Публикации, в които присъства темата за еврочленството на РСМ и Албания през призмата на това какво успя или не успя Макрон по време на френското председателство на ЕС.
Като че ли фокусът е върху това, че правителството в София с падането си дефакто прегражда възможността за процедурата за старт на преговорите с РСМ и Албания, посочи Стефан Манов.
Чуйте целия разговор в ефира на Дарик.
Подкрепата за „Дарик“ е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени в тази радиопоредица, принадлежат единствено на „Дарик“ и не отразяват непременно вижданията на Фондация Америка за България или нейните партньори.
