„Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце“ – Псалми 90:12
„Интересното е, че се споменават не годините, а дните. Това говори за ежедневните избори, които правим и необходимостта от мъдро сърце. Мъдростта и сърцето са обект на много от книгите в Библията като нещо с особена важност за качеството на живота ни. Мъдростта се асоциира често с интелигентност, житейски уроци, философски сентенции... В този стих от книгата „Псалми“ обаче се говори за мъдрост всеки ден, която променя сърцето. Когато Библията говори за сърце има предвид същността на човека, неговите мисли и емоции“. Тази тема избра пастор Живко Тончев от църква „Благовестие“ за рубриката „Думи на надежда“ по Дарик в началото на 2023.
„Повече от всичко, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“. Притчи 4:23
По думите на пастор Тончев това, което сме съхранили вътре в нас влияе на целите, действията ни и на живота ни. Затова и Светите писания ни насочват към мъдрото сърце.
„Съвременните психологически изследвания показват, че за доброто качество на живот не е достатъчно да имаш висок коефициент на интелигентност или базата от знания, бърз ум и лекотата в решаването на логически задачи. Важна е и емоционалната интелигентност, насочваща към характера на човека и способността му да разбира другите хора. Нужна е и социална интелигентност, обхващаща способностите за създаване на трайни взаимоотношения и приятелства с околните. Не на последно място стои и нуждата от висок коефициент на бедствието или реакции и възможности за справяне с кризи. Всички тези компоненти реално включват формулировката за мъдрост.
Погледнем ли тези критерии като качества на личността, то знанията, съчетани с логическа мисъл не са достатъчни да се справим с живота, ако не умеем да общуваме с хората, да се радваме на дълготрайни и пълноценни взаимоотношения, да сме социално нужни и полезни. Дори и големите успехи не биха имали смисъл, ако в моментите на трудност бягаме от отговорност или оставяме кризите да ни събарят в тежка депресия“, коментира пастор Тончев.
За корен на мъдростта, той цитира стих от една от най-старите книги в Писанията – „Йов“:
„Страх от Господа - това е мъдрост; и отдалечаване от злото - това е разум.“ Йов 28:28
„Господ Исус Христос казва, че не може добро дърво да дава лоши плодове, или лошо дърво да дава добри плодове. Тоест, ако нашата същност е добра, то и резултатите от нашите действия и плода на живота ни също ще са добри. В този стих от книгата „Йов“ се говори за това, че началото на мъдростта е страх от Господа. Това не означава треперене и страх от наказание. Смисълът, който се влага в тази дума е по-скоро страхопочитание пред Създателя. Да съзнаваш, че има власт, която е над теб. Знание, което предпазва от самозабравяне и възгордяване. Помага ни да разберем, че не сме всесилни, всевластни и само от нас зависи всичко в живота. Факт е, че дори и най-великите хора, чиито решения са повлияли на цялото човечество са кратковременни. Така, че началото на мъдростта е знанието, че Бог стои над теб и ти носиш отговорност пред Него за всичко, което ти е поверил“, споделя още пастор Живко Тончев.
И пояснява, че втората част на стиха „отдалечаване от злото“ е пряко свързана с вътрешния индикатор за добро и зло, с който всички се раждат - съвестта. „Дори едно малко дете, ако излъже се изчервява. И в него като датчик съвестта проговаря. Тя може да бъде и заглушена, но когато човек е виновен обикновено това действа разрушително върху самия него. Често хората приемат, че са добри по общи, видими критерии – не съм убил, не съм обрал, не съм изневерил. Но Господ Исус Христос ни показва в по-голяма дълбочина същността ни. Той казва, че дори да не си изневерил, ако в сърцето си си пожелал жена, вече си прелюбодействал с нея. Това показва, че е важно не само, какво сме направили, а и какво задържаме в мислите си. С какво храним въображението си. Има хора, които не изневеряват, защото нямат възможност, но вътрешно са готови да го направят. Други може да не са убили, но в мислите си да таят омраза или да прегазват с думите си. Господ ни показва, че външното следва вътрешните пориви. Той докосва вътрешният ни човек, това което се крие под повърхността на делата, сърцевината ни“.
„Със смирението идва мъдростта“ /Притчи 11:2/
„Смирението не е да считаш себе си за нищо, а по-скоро да не мислиш много за себе си. Да не се превъзнасяш. Помага ни да ценим качествата и на околните, да приемаме съвети, да зачитаме не само своите възможности, но и тези на другите. Най-ясно смирението се изразява в признаването на Божия авторитет. Трудно е човек да повярва в Бога, ако преписва цялата заслуга на самия себе си. Има хора, които целуват ръцете си и твърдят, че само благодарение на тях са постигнали нещо. Ако успехите ни са изцяло дело на нашите трудове, то те биха били суетни и несигурни. Но дори живота, здравето, талантите и възможностите ни са дар от Създателя. А смирението ни носи вътрешното знание, мъдростта във всекидневните действия и мисли“, казва още пастор Живко Тончев.
Цялата тема, чуйте в звуковия файл:
