Буреносен май, но в това няма изненада. Май е типично пролетен месец, преходен към лятото и е възможно да видим, както типично пролетни проявления, така и типично летни. Е, в следващите десетина дни ще бъде типична, дори хладна пролет.

В нощта срещу събота през страната ще премине атмосферно смущение и главно над южните и източните райони ще има валежи от дъжд, като на места валежите ще са съществени.

В събота след временно подобрение, в следобедните часове отново е възможно на места в планинските райони да превали дъжд. Този характер на времето ще се запази и през следващите дни, през следващата седмица, когато главно следобед над планините ще се образува купеста и купесто-дъждовна облачност и ще превалява.

Остава хладно с максимални дневни температури в низините до около 25 градуса. 

И сега с внимание, независимо, че и в следващите дни ще е по-хладно от обичайното, в края на следващата седмица, петък - събота, ни чака ново захлаждане с валежи от дъжд. 

От север - северозапад, в тила на циклон разположен североизточно от нас, по едни данни, а по други в следствие на циклон преминаващ през страната / главно прогноза на европейския модел/, ще проникне още по-хладен въздух, като над 2000 метра в планините ще превали сняг, а в низините дъжд.

Температурите ще се понижат още и дневните ще са между 14 и 19 градуса, в по-високите западни полета и малко по-ниски, това се отнася и за София.  

Това е прогноза за тенденцията в развитие на синоптичната обстановка към днешна дата, вероятно ще има промяна, тъй като атмосферата е изключетилно сложна система и трудно се прогнозира в детайли повече от 72 часа напред. Но тенденцията вероятно е уловена, така че хладното време ще продължи и този май вероятно ще прилича на месец май 2023 година, когато средната денонощна температура в София бе сравнително ниска - 13,5 градуса.

И в Европа нещата ще изглеждат по-хладни от нормалното, но това очевидно е състояние на атмосферната циркулация тази пролет, когато имаме повече студени нахлувания от северни райони далеч на юг към Балканския полуостров чак до Гърция.

Последни научни изследвания показват, че в последните три години се наблюдава сероизно, видимо нарастване на леда както в Антарктида, така и в района на Арктика, включително Гренландия. Това в някаква степен изненадва учените, но показва едно единствено нещо, че климатичната система е сложна, не се държи както очакваме и ни поднася изненада след изненада. Независимо от наблюдаваното приземно затопляне в последните десетилития, това не води директно до линийно намалява на ледените покривки в приполярните райони, там ледът се държи по съвсем различен начин, което означава, че много и най-различни процеси влияят върху тези процеси и те не са докрай изучени. Предстои още много работа, докато разберем всички прави и обратни връзки в системата, което да ни даде възможност да правим по точни прогнози, както краткосрочни, така и по-дългосрочни. 

Ето и една от работите в тази посока:

https://link.springer.com/article/10.1007/s11430-024-1517-1?utm_source=substack&utm_medium=email