„Първите ще станат последни, а последните първи“. Фраза, която е доста позната. Тя е свързана с думите на Господ Исус Христос, пояснени с притча за работниците на лозето. Защо един първенец има риск да застане последен, избра като тема за рубриката си „Думи на надежда“, пастор Живко Тончев. За целта, той обърна внимание и на притчата в евангелието на Матей, разказана от Господ пред учениците.

„В нея се разказва, как един стопанин излиза в ранни зори да наеме работници за лозето си. С първите, които наема се договаря на получат надницата си за цял ден работа или един динарий. Наемателят излиза и около третия час, вижда други, които стоят без работа. Наема и тях. Изпраща ги на лозето си с думите, че каквото е право ще им даде. Стопанинът прави същото и около шестия час, а после и около деветия час. Малко преди да свърши работният ден излиза отново да наеме още работници и намира други, които никой не е пожелал да ангажира. Наема и тях като им обещава, че ще получат това, което трябва. След като се стъмнява, стопанинът казва на своя управител да извика всички, наети на работа при него през деня за да им се плати дневната надница. Но с условието, плащането да започне от последните и накрая да се плати на първите. На всички тях управителят заплаща пълната дневна надница от един динарий. Когато тези, които са работили през целия ден виждат, че последните получават по един динарий, сравнявайки времето прекарано на лозети си мислят, че те ще получат повече. Но и те получават по динарий. Толкова за колкото са се спазарили. И когато си получиха парите зароптаха против стопанина“, разказва пастор Живко Тончев.

„Тези, последните, работиха само един час и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата. А стопанинът отговори на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли договори с мене за един динарий? Вземи си своето и си иди; моята воля е да дам на този, последния, както и на тебе. Не ми ли е позволено да правя със своето богатство каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?“ /Ев. от Матей 10 гл./

„Тази притча завършва с позната фраза, последните ще станат първите, а първите последни. И ако се замислим, наистина първите понесоха цялата тежест на работата през целия ден. Защо обаче стават последни? Тази притча е казана в контекста на Небесното царство или в областта на духовните неща. Един изряден човек може да стане последен, независимо от добрите дела, които върши. Забелязал съм в тази притча две неща, които биха попречили или биха свалили нивото на първите до по-ниско ниво – завистта и недоволството, роптанието.  Завистта е нещо скрито вътре в човека и той трябва да преглежда сърцето си и да се бори с нея“, коментира пастор Тончев. И обърна внимание на други примери от Свещените писания, в които завистта е спомената: Пилат знаеше, че предават Господа от завист.

„Където има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво друго зло“ /Яков 3:16/

„Спокойно сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите“. /Притчи 14:30/

„Не завиждай на нечестивите“ /Притчи 24:19/

„Това е нещо върху, което трябва да се замислим. Ако оставим завистта да разяжда душата ни, тя сваля качеството ни като хора. Но е тясно свързано и с недоволството или роптанието. То заразява не само нас, но отравя и тези, които са около нас. Библията го сравнява с огън, който се разпалва и изгаря живота ни. Ако се върнем на темата, защо първите станаха последни? Защото позволиха завистта да ги обземе и тя прерасна в недоволство. И ако се замислим, те роптаеха дори срещу своя господар, който ги намери, даде им работа и коректно изплати дължимото си към тях, според това, за което се бяха договорили“, споделя още Живко Тончев.

Той обърна внимание и на другата интересна развръзка - последните, застанали първи. Според него, една от причините е, че въпреки късния час, тези работници са приели предложението на стопанина да се трудят.

 „Лесно са можели да изберат да не работят или да отложат за друг ден. Още повече, че в края на деня не се очаква те да спечелят кой знае какво. Въпреки всичко, те са избрали да отидат на лозето. Според Божиите стандарти, записани в Словото, нашето ниво се вдига, когато ние не презираме малките начала. Христос казва, че верният в малкото ще бъде поставен над много. Именно това, че приеха да се трудят, да са верни в малкото, да извършат своята част, издигна последните работници на друго ниво. Бог е щедър и верен да ги благослови“, каза още пастор Живко Тончев.

По думите му, можем да се приемаме за добри, стойностни хора, да вършим добре работата си и да си мислим, че заслужаваме първите места. Но допуснем ли в себе си в завист, започнем ли да се сравняваме с останалите, да мърморим и недоволстваме, то нашата стойност пада и слизаме надолу към последните.

Още за това, как ставаме първи и кое руши високата позиция, на която сме поставени, чуйте от пастор Живко Тончев в звуковия файл: