„Имам една мечта“ – тези думи завинаги остават в историята от 17-минутната реч на Мартин Лутър Кинг на 28 август 1963 г. на стълбите на „Линкълн Мемориал“ във Вашингтон пред 200 хиляди. „Имам една мечта“ – тези думи преди осем години чухме от едно момиче от Добрич. А тя – мечтата й, е повече от впечатляваща – Космоса! Татяна Иванова мечтае да бъде астронавт и по-специално първата жена космонавт на България.

 Днес тя не само учи в един от наистина най-реномираните университети в САЩ, но и работи (в най-голямата авиокомпания отвъд Океана), менторства, надгражда със стажове и лагери. Безсънието е нещо нормално защото е в ускорена магистърска програма по „Авиокосмическо инженерство“ с концентрация „Аеродинамика и ракетни двигатели“ и цел докторантура, за да има научна защита относно критериите по селектиране на заслужилите шанса да полетят. А физическата подготовка е тежка и болезнена – гмуркания, скокове с парашут и дори рисковани симулации.

Какво от родината би взела със себе си в Космоса, кои думи породиха сълзи, къде намира мотивация при липса на отношение на държавата, коя дестинация измежду Луната, Марс, сателита на Юпитер Европа или този на Сатурн предпочита, допирните точки на поезията и безтегловността, подкрепата на родителите и как звездното небе я пленява и посочва житейското й предизивикателство, във Финес от Атланта споделя за своята мисия „Космос“ Татяна Иванова.