„Нашите арменци са научени понякога да замълчават, но винаги да бъдат благодарни на майка България“

С това определение за скромността на българския арменец, филолог и арменист Агоп Орманджиян, авторът на „Старият Бургас“ по Дарик радио Югоизток – Митко Иванов, посвети поредното издание рубриката на празника на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност и на човека, направил фундаменталното откритие за честването в България.

Журналист, университетски преподавател, специалист по "Арменистика и кавказология", оставил след себе си преводи над 30 романа, редица сборници с разкази и авторството на няколко научно-популярни книги. На Агоп Орманджиян българската историческа наука дължи съставянето и превода на сборника "Арменски пътеписи за Балканите XVII–XIX век".

„Той беше нашият консултант по арменските извори на изданието „История на Бургас“. Свързан с Бургас, макар и не бургазлия. Посещаваше го често и с голяма любов. В един наш разговор го попитах, защо не афишира пред обществеността своето невероятно откритие за българската историография. Той обаче реагира изключително скромно и обрано, че все пак се е чуло за труда му, дори в научните среди. Точно това ми напомни за думите на друг наш скъп бургаски арменец и Агоп Орманджиян просто кимна“, споделя Митко Иванов и разказва историята, която в продължение на близо 40 години е оставила безмълвна академичната общност в страната ни. Безмълвна, макар и по светски причини.

От кога и къде се чества празника на светите братя в България?

„Агоп Орманджян намира във Венеция автентичен документ, написан на средноарменски език. В него става дума за арменски пътешественик и историк минал през нашите земи през 1813 г. - Минас Пъжъшкян. Това е близо 40 години преди датата, която ние считаме за първо отбелязване на празника в България. В документа недвусмислено се говори за честване на празника през въпросната година в град Шумен, макар и не в пищната и тържествена форма, в която го познаваме днес и както години по-късно официално се отбелязва в Пловдив“, разказва историографът.

По думите му, по-интересното е че от документа се подразбира, че въпросното отбелязване през 1813 е било традиционно между българите в града. В писмото споменатият домакин споделя, че празненствата не са много шумни за да не се дразнят гръцките духовници в града.

Защо е важно?

„Това означава, че честванията вероятно са се състояли години наред в Шумен. Следователно, версията, че за дълги десетилетия и дори столетия отбелязването на празника е било забравено от българите вече не е достоверна“, допълва Митко Иванов.

Пловдив се приема за първия град в България, където от 1851 година 24 май се чества официално и има засегнати от новите открития

И реакцията на научната общност в България в края на 70-те години, когато за първи път този документ е оповестен от Агоп Орманджиян е… интересна:

„Реакциите са две – високомерно мълчание и гневно отричане на неговата достоверност. Най-остра е реакцията на историците, които са поддръжници на теорията, че първото честване на празника е в град Пловдив 1851. Стига се до там, че да бъде поставена под въпрос компетентността на Агоп Орманджиян, който е откривател и преводач на писмото. Вместо този факт да даде положителна светлина към историята на честването на празника и да намери подобаващо място в учебниците и в академичната българска история, откривателят му - Агоп Орманджиян е награден с няколко десетилетно мълчание по темата“, коментира Митка Иванов.

През 2011 г., в навечерието на 200-годишнината от първото отбелязване на празника, шуменци решават, че е време за действие. Документът, разказващ историята на първото отразено честване на празника е във Венеция. Но те молят за втори документ, обръщайки се за съдействие към арменският посланик в България и към Арменската академия на науките. Всички тези реакции са удар срещу Агоп Орманджиян и неговата научна компетентност.

Резултатите имат последната дума:

Арменската академия на науките потвърждава 100% съвпадение на фактологията с труда на Агоп Орманджиян. Митко Иванов уточнява, че самият превод от древен език или дори средно арменски е сложен и изисква много време, предвид контекста, нюансите в значението на думите, които могат да се окажат решаващи за крайната информация. Но по всички спорни понятия за формата на честванията, изписванията на имената на братята Кирил и Методий и т.н. има пълно потвърждаване на труда и твърденията на българския преводач от арменски произход.

„Нещо повече, от Арменската академия на науките не се задоволяват с това, а добавят справка, че стилът на изразяване и на изписване на документа е несъвместим със съвременният арменски език и няма как съвременен човек да състави, да си измисли или да фалшифицира документа по този начин. С тези достоверни данни от 2013 г. Шумен влезе в историята и обяви 24 май и за общоградски празник. И до ден днешен обаче има учени, които продължават да се съмняват в това писмо“, коментира той.

Агоп Орманджиян умира на 8 септември 2016 година, оставяйки след себе си безценни извори, сред тях стоят и тези от „Историята на Бургас“.

Повече по темата, чуйте от Митко Иванов в звуковия файл: