Моят живот си е песен и музика. Това каза в предаването „В тренда“ певицата Софи Маринова. Пред Дарик тя говори откровено за това как изглежда Коледа в дома ѝ, за детските спомени и традициите, които пази и до днес. Разказа за четирите си големи концерта в Арена 8888 София, за напрежението преди сцената и тишината след аплодисментите.

„Любимият ми сезон е зимата“

„Аз винаги съм казвала, че любимият ми сезон е зимата. Явно защото съм декемврийско бебе. На пети декември ми е рожденият ден и затова много обичам декември. Има много хубави празници. Хората като че ли ставаме по-усмихнати, по-добри. Има една чистота, едно свято във всички хора. Ако може през цялата година да сме така, ще е много добре.“

Коледа у дома: украси от октомври и личното пространство

Софи не чака календара, за да покани Коледа у дома си.

„Аз много бързам с коледните украси. Още през октомври си сложих лампичките, елхите, всичко. Аз много обичам. Вкъщи е много уютно, защото от много години живея сама. Лоренцо още на 14–15 години си заживя самичък, така че си обичам личното пространство – вкъщи да съм си самичка.“

Тя обича домът ѝ да е подреден, уютен и ароматен.

„Много обичам да ми е хубавичко, да ми е ароматно, свещи да си паля. Въобще – много е хубаво.“

Шумът и тишината

Макар животът ѝ да е свързан с хора и сцена, балансът идва вкъщи.

„При мен няма как да не е шумно, защото почти всяка вечер съм на работа и съм заобиколена с много хора. Аз честно ти кажа, вкъщи не мога много да седя – обичам да съм между вас. Но когато съм си вкъщи, си обичам спокойствието. Тишината.“

Традициите: „Свинско и винско“

Коледа за Софи е силно свързана с традициите от детството.

„Ние сме четири момчета и аз едно момиче. На Коледа татко и майка винаги колехме прасета. Знам, че за някои може да звучи смешно, но това са традиции. Така сме отгледани.“

Тя говори спокойно за тези обичаи.

„На Георгьовден се колят агнета. Някои хора не го приемат, но това е създадено така. Господ е дал животинките, за да се храним. Така че за мен Коледа точно с това я свързвам – да колим прасета, ‘свинско и винско’. Постоянно сме на маса.“

Готвенето и една Нова година вкъщи

Софи умее да готви, но не го прави често.

„Аз умея да готвя по принцип. Три-четири манджички – българска кухня. Правя ги вкусно, но нямам това време. Честно да ти кажа, не ми се случва да готвя. Предпочитам някой да ми го приготви.“

Спомня си и един опит да остане вкъщи за Нова година.

„Като бях на 20–22 години си казах – тази Нова година няма да ходя да пея. Ще си седя вкъщи с нашите. Цял ден – брашно, ядене, манджи. Накрая седнахме за половин час и изядохме всичко. И това приключи. Казах си – не, повече вкъщи не. Отивам да си пея между хората.“

Най-силните спомени идват с вкусовете и ароматите.

„Сърмите – зелевите сърми. Питката с късметчетата. Ошавът. Не знам дали младите го знаят – варени сухи плодове. Миризмата на ошав, мандарини, портокали. Когато вкъщи замирише на това, вече ми е Коледа.“

Детството: елхи, бенгалски огън и сняг

Спомените от детските празници са живи.

„Слагахме памук по елхата, играчки, бенгалски огън. Веднъж подпалихме елхата – татко я хвана и я хвърли през прозореца в снега. Тогава имаше големи снегове. Сега за Нова година – слънце.“

На въпроса дали нещо от онези Коледи ѝ липсва, Софи е категорична:

„Нищо не ми липсва. Аз си ги спазвам тези неща и до днес – коленето, бурканите, сланината, елхите, масата да не е празна. Всяка вечер благодаря на Господ, че сме живи и здрави и имаме хляб.“

Четирите концерта в Арена

Юбилейните концерти са кулминация.

„Концертите ми минаха повече от очакваното. Аз още съм в емоция. Казах си – целият свят няма такъв юбилей. Много съм щастлива.“

Тя говори с благодарност за целия екип и музикантите.

„Всяка песен започваше като филм. Работили са по два-три месеца. За мен това са най-добрите музиканти не само в Европа, а в света.“

Подготовката не е само физическа.

„Само за едно се притеснявах – гласът да е шест точки. Притеснението си го има. Ако го няма това притеснение, по-добре да не го работим.“

Най-вълнуващият момент: майка ѝ

Най-силният момент от юбилея е свързан с майка ѝ.

„Най-вълнуващият момент беше майка ми. Изкараха я с инвалидната количка. С червено червило. Тя е герой. Чакаше концерта с нетърпение.“

Софи си спомня думите ѝ.

„Каза ми: ‘Молила съм се на Господ да си като птичка – от дръвче на дръвче да летиш и да пееш’. Тези думи няма да ги забравя.“

Равносметката

„Аз си харесвам живота. От дете моят живот е музика и песен. Ако утре умра, няма да съжалявам. Най-хубавия живот съм живяла.“

„Искам малко по-малко да работя. Да имам време за себе си, за Лоренцо, за близките. Но, както ме знаете – моят живот си е песен и музика.“

Гледайте цялото интервю в прикаченото видео.