В Делхи днес започва 18-ата годишна среща на върха на БРИКС, като се очаква дискусиите да бъдат фокусирани основно върху укрепването на колективната устойчивост в производството и доставките на храни и критични суровини, както и в сектори като енергетиката и здравеопазването, предаде индийската национална новинарска агенция ПТИ.

Двудневната среща на върха в Делхи се провежда в момент, в който глобалната икономика се сблъсква с негативните последствия от руско-украинската война, от кризата в Близкия изток и блокадата на Ормузкия проток, както и от агресивната митническа политика, която САЩ водят при управлението на Доналд Тръмп. 

Президентите на Китай, Иран, Русия, Република Южна Африка (РЮА) и Индонезия – Си Цзинпин, Масуд Пезешкиан, Владимир Путин, Сирил Рамапоса и Прабово Субианто са сред най-влиятелните лидери, които ще участват във форума. 

Форматът БРИКС е официално създаден през 2009 г. и първоначално включва Бразилия, Русия, Индия, Китай, а на следващата година към тях се присъединява и РЮА. През 2024 г. част от БРИКС стават Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства (ОАЕ), а Саудитска Арабия получава официална покана за членство. През 2025 г. към БРИКС се присъединява и Индонезия. 

Беларус, Боливия, Казахстан, Куба, Малайзия, Нигерия, Тайланд, Уганда, Узбекистан и Виетнам миналата година получиха статут на партньорски държави на БРИКС. 

БРИКС се утвърди като влиятелен блок, в който влизат 11 от главните бързо развиващи се икономики, представляващи около 49,5% от световното население, около 40% от световния БВП и близо 26% от глобалната търговия. 

Според данни на Международния валутен фонд (МВФ) 11-те страни членки на БРИКС тази година отбелязват икономически растеж от около 3,7%, докато ръстът при страните от Г-7 се равнява едва на 1%, отбелязва „Ал Джазира“. 

Въпреки това влиянието на БРИКС „е по-слабо, отколкото би могло да се очаква с оглед на размера на този блок“, заяви пред катарската медия Имран Халид, геостратегически анализатор и старши научен сътрудник в базирания във Вашингтон Институт за политически изследвания. 

Между държавите от БРИКС все още има различия, които ограничават колективните действия в областта на външната политика и сигурността, добавя „Ал Джазира“. 

„Склонни сме да омаловажаваме всяка инициатива на БРИКС, понеже революцията, която очаквахме този блок да предизвика, така и не се състоя“, казаха за катарската медия бразилските изследователи Отавио Оливейра и Енцо Годиньо от Групата за изследвания на БРИКС към Университета в Сао Пауло. По думите на двамата експерти БРИКС не притежава институционалната сила и капацитета на световна организация като ООН за разрешаването на специфични геополитически въпроси. Но според Оливейра и Годиньо БРИКС е много важна платформа, която осигурява на страните от Глобалния юг възможност да изразяват позициите си и да си сътрудничат, заобикаляйки зависимостите  от Запада. 

Дневният ред на Индия като ротационен председател на БРИКС

Индия последователно се стреми да изразява интересите на Глобалния юг на международната сцена, пише Чиетиг Баджпай, старши изследовател в британския аналитичен център „Чатъм хаус“.  

В общата заключителна декларация от състоялата се миналия месец министерска среща на БРИКС в индийския град Ченай, държавите членки на формата поеха ангажимента да си сътрудничат в научноизследователската сфера и да въвеждат технологични иновации сред развиващите се страни. В същия месец министрите на търговията на страните от БРИКС подкрепиха идеята за укрепване на международната система от общи правила за търговия – ход, който вероятно е насочен срещу дестабилизиращата митническа политика на администрацията на Тръмп, отбелязва Баджпай. През юни министрите на селското стопанство подписаха съвместна декларация, чиито фокус бе гарантирането на продоволствената сигурност в развиващите се страни. 

Председателството на Индия на БРИКС тази година е под мотото „Изграждане на устойчивост, иновации, сътрудничество и стабилно развитие“, което отразява визията ѝ за подход, поставящ хората в центъра и основаващ се на принципа „човечеството на първо място“, добавя ПТИ.

Срещата на върха в Делхи ще започне днес, 12 септември, в 14:35 ч. местно време (12:05 ч. българско време) със закрито заседание на тема „Приобщаващо глобално управление и укрепване на многостранността“. След заседанието лидерите ще разгледат изложението „Бхарат иновейтс“, като програмата за първия ден от срещата на върха завършва с официална вечеря. 

В неделя лидерите на страните членки на БРИКС, партньорските държави и участниците, поканени в рамките на инициативата за диалог, ще се съберат на откритото заседание на тема „Устойчивост, иновации, сътрудничество и устойчиво развитие: оформяне на бъдещето за приобщаващ глобален растеж“. 

Непосредствено преди началото на срещата на върха не беше ясно дали страните членки са постигнали консенсус относно подписването на общо изявление, понеже Иран и Обединените арабски емирства (ОАЕ) продължават да имат различия около кризата в Близкия изток, отбелязва ПТИ. 

Срещата на върха може да се окаже и важен момент за сложните отношения между Индия и Китай. Китайското външно министерство в петък съобщи, че в Делхи се подготвя двустранна среща на върха между президента Си Цзинпин и премиера Нарендра Моди.  

Това ще бъде първата визита на китайския президент в Индия от 2019 г. насам. Отношенията между двете страни обаче се влошиха през 2020 г., когато на китайско-индийската граница избухнаха кръвопролитни военни сблъсъци.

Въпреки затоплянето на двустранните връзки, настъпило, след като Моди посети Китай за срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), граничните спорове и търговският дисбаланс продължават да бъдат сред основните спорни въпроси между Пекин и Делхи. 

В по-широк план Индия е изправена пред предизвикателството, произтичащо от желанието ѝ да популяризира светоглед, който не е западен, но не е и експлицитно антизападен, коментира индийският изследовател Баджпай. Поради това Делхи се стреми да омаловажи някои от по-противоречивите елементи от дневния ред на БРИКС, включително идеята за дедоларизация, за която най-силно се застъпват страни като Бразилия и Русия. Дебатите по този въпрос станаха и причина миналата година президентът Тръмп да наложи 10-процентни мита за внос на страните членки на БРИКС, пише още Баджпай. 

Стремеж към изграждането на автономна финансова система на БРИКС

Страните от БРИКС обсъждат дедоларизацията заради изключително голямото място, което американската валута заема в международната финансова система, отбелязва журналистът от в. „Берлинер цайтунг“ Йонас Прин. Голяма част от световната търговия, международното кредитиране, сделките със суровини се осъществяват в долари. Затова всеки, който се нуждае от долари, обикновено е зависим от инфраструктурата на доминираната от Запада финансова система – от Уолстрийт до Световната банка, продължава германският журналист. 

След началото на войната в Украйна тази зависимост стана особено критична за Русия. Западните санкции, изключването на руските банки от международната финансова система и замразяването на руските международни валутни резерви показаха на Москва стратегическите рискове, произтичащи от зависимостта от западната финансова система. 

Китай от своя страна отдавна разглежда доминацията на долара като стратегически риск от гледна точка на конфликта си със САЩ, добавя Прин. 

Индия също се стреми към по-голяма финансова автономност, макар и по други причини. Делхи не иска да се оказва в позиция на подчинение нито спрямо Вашингтон, нито спрямо Пекин и традиционно се опитва да отстоява стратегически важната си свобода на вземане на решения. Поради това засиленото използване на рупията в международната търговия се вписва добре в индийската концепция за „стратегическа автономия“, смята германският журналист. 

От 2022 г. Москва значително увеличи дела на рублата и юана във външната търговия. Търговията между Русия и Китай вече се извършва почти изцяло в националн валути. Търговията с Индия също все по-често се извършва в рубли и рупии. За Русия на преден план е не толкова създаването на нова световна валута, колкото възможността да търгува и да извършва плащания на финансовите пазари дори под натиска на западните санкции. Поради това разработването на собствени платежни канали е въпрос на национална сигурност за Москва, отбелязва Прин.

Индия следва значително по-предпазлива стратегия. Делхи действително иска да намали зависимостта си от долара, но в никакъв случай не желае просто да приеме алтернативна финансова система, доминирана от Китай, смята германският журналист. 

Това обяснява и скептицизма на Индия по отношение на създаването на обща валута на БРИКС. Подобна валута вероятно би изисквала много сложни общи институции, като например обща независима централна банка. Освен това една обща валута на страните от БРИКС ще попадне под силното влияние на Китай заради огромните мащаби на икономиката му. Вместо това Индия залага на двустранни споразумения, национални валути и цифрови платежни системи, пише Прин.

Важен инструмент в тази стратегия е индийската система за единни плащания Ю Пи Ай (Unified Payments Interfac, UPI). Премиерът Нарендра Моди активно насърчава международното ѝ свързване. Ю Пи Ай вече е достъпна в няколко държави и според индийските планове трябва да бъде свързана и с други национални платежни системи.

Индийската централна банка предложи преди срещата на върха на БРИСКС да се изгради връзка между цифровите валути на централните банки на държавите членки - т.нар. Си Би Ди Си (Central Bank Digital Currency, CBDC). Това би могло да улесни трансграничните плащания, без да е необходимо създаването на обща валута.

Затова се очаква 18-ата среща на върха на БРИКС да подготви преди всичко следващия етап от финансовото свързване между страните. Основният акцент ще бъде върху по-широкото използване на националните валути при разплащанията, по-доброто свързване на националните платежни системи и евентуално върху сътрудничество при цифровите валути на централните банки, прогнозира Прин, пише БТА.