Шкварек за Хелоуин: А ако родителите искат да облекат децата си като терористи в Елин Пелин!?

Анализаторът Кристиян Шкварек бе специален гост в „Денят на Дарик“, за да коментира обществения дебат за празнуването на Хелоуин у нас, както и международната обстановка с акцент върху войната в Украйна и поведението на Владимир Путин и Доналд Тръмп.

„Дебатът за Хелоуин се превърна в национална традиция. Това си стана перманентен дебат, което е смешно за много хора с оглед на проблемите в страната. Хората трябва да разберат, че има причина за това. Освен текущите проблеми на хората, а все повече и наситено се обсъждат културно-цивилизационни въпроси, които се превръщат в рубежи на политиката. Тези дебати имат почва да са разлом в обществото. Хелоуин е много точен пример за това нещо“, заяви Кристиян Шкварек.

„Кметът на Елин Пелин не е забранил на децата да празнуват Хелоуин, защото не е аятолах в Елин Пелин. Той забрани на училищата, читалищата и детските градини да празнуват Хелоуин. Ако родителите искат да облекат децата си като терористи, то ще се случи нещо. Аз съм против този празник да се налага“, каза още той.

„Като католик казвам, че това е ултра гротеска от американски празник. Нека не използват нас католиците като щит за Хелоуин. Това е празник, който е част от ежегодния културен календар на градската глобална общност. Юни месец е този на прайда. Денят на планетата се празнува света Грета Тунберг. Не иронизирам. В момента има нов създаден културен календар на либералните градски общности, които нямат общност с местната култура“, заяви анализаторът.

„Ние мислим по грешен начин за света. В момента разсъждаваме за света, както се е говорило през XIX и XX век, че светът е разделен на голям брой народи. Светът е разделен така, но е непълно. В последните 30 години в тази картинка добавяме още един фактор – създаването на допълнителна екстра нация, която е на градските либерални глобални хора във всеки развит метрополис в света. Ако в Тексас имаш тексаски народ, в центъра на Хюстън и Остин имаш градска либерална култура, която е по-близа до тази в центъра на София, Вроцлав, Варшава, отколкото на другите хора в щата Таксас. Има допълнителна глобална нация, която спазва общи интереси. Гледат едни и същи сериали, слушат една и съща музика и са част от обща субкултура. Този сблъсък с Хелоуин в България е изражение на тази дихотомия между глобалната либерална градска нация и местните нации“, каза Кристиян Шкварек.

„Това нещо поражда страх, защото се усеща като по-голям процес. И той е вкоренените общности да загубят своята културна идентичност пред попкултурата, която извира от американския ентъртейнмънт. Това го усещат в хората в кръвта си и ДНК-то си. Те усещат настъпването на американската масова попкултура, която идва от градските центрове. В един далечен свят всички ще се обезличим и ще станем обща аморфна маса на трендове, задавани от Холивуд. Всички ще бъдем еднакви в своята безидейност. Този страх застъпва многообразието“, смята Кристиян Шкварек.

„Нямам статистически наблюдения, но консервативните хора трябва да си признаем, че причината да печелят тези трендове са пакетирани да бъдат по-готини от нашето. Мухлясало е да рецитираш, а е готино да се облечеш за Хелоуин – това е така за съжаление, казвам го за мен. Забраненото е по-интересно. Кметът на Елин Пелин е забранил да се празнува Хелоуин в държавните учреждения. Аз го подкрепям. С нашите данъци трябва да насърчаваме местната култура, а пък който иска – да си го празнува вкъщи. Няма да ги гонят и бият децата – въпрос е на административна мярка какво ще правят, ако децата са облечени в костюми за кметове“, заяви още той.

„Огромната част от местните традиции и празници са били свързани със земеделския начин на живот преди Втората световна война. Техните празници са били свързани с част от живота на село. Следователно по естествен начин голяма част от традициите изчезват, след като хората са се преместили в градовете. Повече празници, които сме запазили, са в сферата на национализма – запазени са националните празници. Има национализъм в неговия класически образ срещу глобалния образ. Това не е уникално български спор“, коментира Шкварек.

„Трябва да си разрешим проблема дали изначално имаме държава. А после трябва да се разделим на либерално и консервативно. Това в българската политика се проявява в конкретни казуси, като например казуса с 3 март. Все още въпросът за либерално или консервативно е локален. Има политически формации, които се формират на този принцип. Има ли хора, които ходят на гей парад и след това пускат за „Възраждане“ и Костадин Костадинов. Не всички, които гласуват са за ПП-ДБ, но всички либерали гласуват за ПП-ДБ. Тези партии са формиране на либерално – консервативния разлом. В средата имаме центристи, но по крилата има разделение на консерватори и либерали. Цялата политика в Америка минава през този разлом“, заяви Шкварек.

„Има корелация в България между консервативно-либералния разлом и отношението за войната в Украйна. Има голям център в България, които са геополитически умерени, но са консервативни социално. Това е средностатистическият български избирател. Двете страни на този електорален център – радикално хората за Русия и радикално хората за Украйна. Аз съм изключение, ние сме 5 човека в страната, защото съм за Украйна, но съм консервативен. Явно по полска линия съм против Владимир Путин и против Урсула фон дер Лайен. Полша водеше война на два фронта. От една страна да подкрепят Украйна, а от друга да са против политиките на Брюксел.“

„Среща имаше в Аляска и пак ще има, въпреки че тази бе отложена. Излязоха преждевременно новини какво ще се случи на тази среща преди да се случи. Очевидно, че не са се договорили докрай. Срещата между Доналд Тръмп и Владимир Путин очевидно ще се случи. Очевидно, че войната в Украйна ще има някакво разрешение“, смята той.

„Войната сама по себе си е еманацията на сблъсъка. Той е в политическата цел, която двете страни се опитват да направят. Войната е продължение на дипломацията с други средства. Ние трябва да се върнем по-дълбоко назад, за да видим политическите цели на двете страни. Трябва да видим какво трябва да се направи това. Владимир Путин иска да оцелее политически, той е човек и на години. Той мисли и за наследството си в историята. При Володимир Зеленски има много текущи въпроси дали ще оцелее физически и политическии“, каза Шкварек.

„Европа трябва да приема като заплаха всякакъв вид допълнително милитаризиране на всяка геополитическа сила. Европа стои от Втората световна война насам, с извинение, със смъкнати гащи. Европа е без собствени отбранителни способности. Европа за пръв път от няколко века насам е безобидна на световната сила. Ние от половин век сме със смъкнати гащи, защото тези около нас са с вдигнати гащи, вързани с един хубав колан. Европа трябва да се съживи и да си вдигне гащите. Тогава евентуално трябва да започнем да водим самостоятелна външна политика“, смята анализаторът.

„Колко снаряда Русия произвежда на месец или на година показва колко ѝ влияят западните санкциите. Защо Русия, която трябваше да е фалирала от санкции, бие Европа по производства на снаряди. Русия произвежда 4 милиона снаряда. 3 години чакам момента, в който Европа ще произвежда повече снаряди от Русия за определен период от време. Имам чувството, че ни баламосват. Ей сега ще я бием тази Русия, казват, но защо не успяваме да я фалираме, като сме 500 милиона души“, коментира Шкварек.

„Русия е в ситуация срещу нея да има нефелни хора. Ние до последно се надяваме да има нов Аденауер, или нов Дьо Гол. Тези хора не карат Си Дзинпин и Путин да се плашат. Трябва да си изберем лидери в Европа, които да плашат с присъствие, а дори с лудост, каквато има Доналд Тръмп“, заяви Кристиян Шкварек пред Божидар Русев.

Цялото интервю на анализатора Кристиян Шкварек в „Денят на Дарик“ може да видите в прикаченото видео!